— Ръцете ми…
— Клекни. Ще го сложим на раменете си. Можеш да го направиш.
Двамата клекнаха и избутаха дънера, докато не се озова на раменете им.
— Добре… стани.
Изправиха се.
— Така е по-добре… — каза Тейлър.
Емилио явно ги чу, защото извика през вратата.
Тейлър отново си пое дъх и каза нещо, което включваше думите „agua“ и „baño“.
През тесните процепи на бамбука Броуди видя приближаващия вратата Емилио. Надяваше се на две неща — да е сам и ключовете да са у него. Само едно от двете не ги устройваше.
— Когато кажа „давай“, тръгваш енергично напред — прошепна той. — С осемдесетсантиметрова крачка.
— Добре…
Вратата се отвори, Емилио влезе и присви очи в сумрака.
— Qué?
— Давай.
Броуди се хвърли напред, стиснал здраво дървото, и краят му фрасна Емилио в лицето, като смаза носа му и челюстта, която дори изхрущя.
Емилио се просна на земята. Лежеше наполовина навън и наполовина вътре и Броуди бързо огледа малката поляна пред колибата. Там нямаше никого, но в далечината се чуваха гласове.
Той погледна назад към Тейлър, която беше паднала на колене.
— Добре, остави го да падне на земята.
Тя пусна дънера и краят му падна върху единия крак на Емилио, при което той изстена. Краят на Броуди пък се озова върху гърдите му. Той пусна дънера и бързо пребърка джобовете на Емилио, намери ключовете и отключи своя катинар, след което ги даде на Тейлър. Докато тя сваляше оковата си, Броуди си взе глока от колана на Емилио и намери резервния пълнител в джоба му. Хвана веригата с две ръце, каза на Тейлър да направи същото и двамата извлякоха дънера обратно в колибата. После Броуди хвана Емилио за глезените, издърпа го вътре и затвори вратата.
Огледа набързо пазача им. Той още дишаше и лицето му представляваше кървава каша; едното му око беше изскочило от счупената орбита.
Тейлър клекна до него и свали часовника на Броуди.
— Там, където отиваш, това няма да ти потрябва — каза тя на умиращия. Даде часовника на Броуди, претърси джобовете на Емилио, намери швейцарското ножче, което задържа за себе си, както и половин бутилка вода. Изпи по-голямата част и даде останалото на Броуди. След това свали радиостанцията от колана на Емилио и я закачи на своя; взе бойния нож КАБАР с ножницата и го даде на Броуди, който го пъхна в джоба си. Претърси за последно Емилио и намери запалка „Зипо“, която също даде на Броуди.
— Искаш ли цигарите му?
— Само ако стават за ядене. Добре, да върнем дънера на мястото му.
— Защо?
— За да прикрием местопрестъплението.
Тейлър кимна и двамата хванаха веригата и завлякоха дънера там, където се беше намирал. След това покриха Емилио с палмови листа. Ако някой надникнеше вътре и не го видеше на слаба светлина, щеше да си помисли, че пленниците са отведени някъде другаде. Броуди погледна купчината и забеляза, че тя се движи.
— Щеше да е по-добре, ако не дишаше. — Той погледна Тейлър.
Погледите им се срещнаха и тя поклати глава.
— Не.
— Добре… но…
— Няма да станем като тях. Направихме това, което трябваше.
Тейлър демонстрираше изключителна сдържаност. На Броуди пък му се искаше да пререже гърлото на Емилио, но само за да сведе до минимум опасността за тях. Знаеше къде е научил тези неща, но не и кога са станали част от него. Родителите му пацифисти му бяха забранявали дори да си играе на войници. Което беше показателно. Сигурно това поведение беше вкоренено в игрек хромозомата.
Чу някой да говори на испански, извади глока и бързо се обърна към вратата.
— Радиостанцията — каза Тейлър, заслуша се и погледна каналите. — Просто обичайното бърборене.
— Добре. Продължи да я следиш. — Той отиде до вратата и се заслуша. — Така… да вървим.
Излязоха. Броуди огледа поляната с надеждата да намери зарязан калашник, но нямаше късмет. Даде знак на Тейлър да го последва и двамата тръгнаха един след друг по тясната пътека; Броуди държеше глока плътно до себе си, готов за стрелба.
— Къде отиваме? — прошепна Тейлър зад него.
— Две възможности. Джунглата или реката. — Той спря и двамата клекнаха. — Джунглата е навсякъде около нас и е лесно да влезем в нея, но не и да излезем. — Заслуша се за момент и продължи: — Ако намерим лодка, можем да се спуснем по течението до Кавак — ако смятаме, че там е безопасно. Или да тръгнем нагоре по реката и да приближим онази писта, която видяхме от въздуха. Кавак е руска рулетка. Откриването на онази писта и обаждането на Уорли за самолет е хвърляне на зар. Избирай.