Тейлър го следваше, като слушаше радиостанцията и го подканваше да върви по-бързо.
Когато приближиха калната ивица, той забави крачка, както го бяха учили да прави, когато доближава река, поток, път, поляна или постройка. Спря, даде знак на Тейлър да се сниши и приклекна. Двамата се загледаха и заслушаха; после Броуди се изправи и продължи напред.
Стигнаха до калната ивица и се огледаха. В района като че ли нямаше никого освен няколко маймуни по дърветата, които не реагираха добре на появата на другите два примата. На Броуди му се искаше да им каже да си затворят плювалниците, но те сигурно разбираха само испански.
В калта имаше много отпечатъци от стъпала, вероятно на пемони, но също и на подметки. Броуди тръгна предпазливо към реката, която беше на десетина метра от него, и видя голяма змия, която се плъзна във водата.
— Скот — прошепна Тейлър. — Ето там.
Той се обърна и видя, че тя сочи две лодки, подобни на тяхната, които бяха оставени в гъсти храсталаци. И двете имаха гребла и мотори. Броуди кимна и тръгна бавно през калта. Огледа се, после даде знак на Тейлър да дойде при него.
Тя се приближи и погледна в посоката, в която ѝ сочеше.
На триста метра надолу по реката имаше рибарска платформа, която явно изпълняваше ролята на наблюдателница. На нея стоеше мъж. Кайл Мърсър. Като че ли говореше по радиостанция — или може би отново ругаеше Уорли по сателитния телефон. Трудно беше да се определи от това разстояние.
Тейлър вдигна радиостанцията към ухото си и прегледа каналите.
— Чувам го… пита… иска всички да се явят в… salon… столовата. Щял да им говори там.
— Сигурно ще обяви преместването на лагера — каза Броуди. — Добрата новина е, че всички ще са на едно място. А лошата, че Емилио ще е другаде.
Тейлър кимна и погледна двете лодки.
— Повреждаме едната и вземаме другата.
— Да. — Броуди отиде до лодките и провери резервоарите, които се оказаха наполовина пълни — или наполовина празни — проблемът на оптимиста и песимиста. Издърпа въжето на единия стартер на няколко сантиметра и го преряза с бойния нож, след което метна дръжката на стартера в храстите. Тейлър пък преряза въжето на лодката и го омота около кръста си, в случай че им потрябва за нещо — например за да вържат Кайл Мърсър.
— Добре… — каза Броуди. — Готова ли си за отплаване?
— Къде отиваме, Скот?
— Нагоре, надолу или към отсрещния бряг и гората към Бразилия. Накъдето и да е, стига да се отдалечим от Кемп Тъмбстоун.
— Нали се разбрахме да се опитаме да пипнем Мърсър. Пълната програма — напомни му тя.
— След като вече сме тук и разполагаме с лодка, готов съм да се задоволя и с половината програма. Почти се измъкнахме.
Тя не отговори и двамата хванаха въжето и извлякоха лодката до водата.
Тейлър погледна надолу по реката.
— Още е там, Скот — каза тя и му напомни: — Ние сме въоръжени, а той като че ли нямаше оръжие.
Броуди погледна рибарската платформа и Кайл Мърсър, който стоеше с гръб към тях. Изкушаващо, но…
— Това не означава, че няма оръжие. Трябва да изчакаме, докато се махне.
— Не. Трябва да го пипнем, докато е там.
Маги започваше да говори като Скот Броуди и той не беше сигурен, че това му допада.
— Може всеки момент да се обърне. Не му трябва бинокъл, за да види двама души в лодка.
— Онези копелета ни заловиха там. Сега ние ще заловим него на същото място.
Сериозно?
— Мисля, че е по-добре да тръгнем нагоре по реката.
— Не знаем какво има нагоре освен онази писта, а и нямаме телефон, за да се обадим на Уорли.
— Добре… значи изчакваме Мърсър да отиде да говори на хората си, пускаме се надолу по течението и когато се отдалечим достатъчно, палим мотора и отиваме в Кавак да проверим положението. Ако видяното не ни хареса, продължаваме, докато не намерим някакво подобие на цивилизация.
— Не се разбрахме за такова нещо.
Броуди погледна към рибарската платформа.
— Съдбата или онова, в което там вярваш, ни дава тази единствена възможност — каза Тейлър. — Той е там, ние сме тук. Не го ли направим, никога повече няма да го видим.
Броуди се замисли.
— Вярно. — Ако Уорли откриеше Мърсър, щеше да се погрижи капитанът никога да не стигне до Щатите. Ако друг екип от ОКР откриеше Мърсър, Домброски щеше да ги черпи бира в офицерския клуб и нямаше да покани него или Тейлър. Ако никой не откриеше Кайл Мърсър, той щеше да продължи безумната си мисия да подрони американските интереси във Венецуела. И което може би беше по-важно, извършените от него убийства щяха да му се разминат.