Като стана въпрос за това, Тейлър добави:
— Дори да не успеем да го заловим, можем да го убием.
„Сега вече си дойдохме на думата“. Това щеше да е лесно. Или по-лесното.
— Скот?
— Добре… вдигаме котва.
Избутаха лодката в реката и наблегнаха на греблата, докато течението не ги пое. Тейлър намали звука на радиостанцията.
Насочваха лодката с греблата и кормилото, като се придържаха до брега, но избягваха подводните препятствия. Броуди прецени, че ще им трябват около пет минути да стигнат до платформата. Може би по-малко. Ако Мърсър си тръгнеше, по принцип можеха да слязат на брега и да го последват — в зависимост колко луди щяха да са в момента. Ако се обърнеше и ги видеше, Мърсър щеше да разполага с няколко възможности — да побегне, да използва радиостанцията или да извади оръжие, ако имаше такова. Тогава щеше да се стигне до престрелка, в която Мърсър щеше да е на по-висока позиция, а патиците щяха да се носят към него. Единственото, което можеше да попречи на Мърсър да ги улучи, беше ако се смееше прекалено неудържимо.
Тейлър се наведе към него.
— Трябва да минем под платформата, да вържем лодката, да слезем на брега, да се качим по рампата и да му кажем да се предаде или да умре.
— Може би ще е по-добре преди това да си извадя пистолета.
— Ако се наложи да го застреляш, направи го.
— Ще вдигна прекалено много шум. Добре, да видим какво ще се получи.
Вече бяха на стотина метра от платформата и Броуди виждаше Мърсър, който беше вдигнал радиостанцията до ухото си. Видя също и лодката, която бяха откраднали в Кавак и която беше завързана за платформата. Ако убиеха или заловяха Мърсър, можеха да го качат някоя от двете лодки и да продължат нагоре по реката към пистата в джунглата, да се обадят на Уорли по сателитния телефон — стига той още да беше у Мърсър — и да чакат самолета му. Какво можеше да се оплеска в този план?
Вече бяха на по-малко от двайсет метра от платформата и Броуди виждаше само тила на Мърсър — когато Мърсър се обърна и Броуди извади глока си. Но тогава главата на Мърсър изчезна и Броуди предположи, че е седнал.
Насочиха се между два стълба и лодката внезапно се озова под платформата и заора дъното. Звукът, който се чу, заприлича на Броуди на звука на десантна лодка, стигнала сушата. Без да чака Тейлър да намери за какво да върже въжето, той скочи от лодката и се насочи право към откритото пространство между платформата и речния бряг. Подхлъзна се в калта, но намери опора и излезе на брега, скочи на рампата, извади пистолета и се втурна на платформата. Елементът на изненада.
Кайл Мърсър седеше на същия стол, с гръб към него. За съжаление на масата имаше и друг мъж, който седеше с лице към Мърсър и съответно към Броуди. Изненада! Мъжът се облещи, но бързо се окопити и посегна към пистолета в кобура под мишницата му.
Броуди стреля в гърдите му и мъжът полетя назад и падна заедно със стола в реката. Гърмежът отекна между дърветата. Мърсър дори не завъртя глава, когато Броуди му извика: „Предай се, или умри“.
Кайл Мърсър от Делта Форс имаше друга идея. Той сграбчи масата с две ръце, извъртя я и замахна с нея към Броуди, който приклекна и изстреля куршум, който би трябвало да улучи Мърсър в гърдите, само дето той беше успял да направи впечатляващо кълбо назад през ръба на платформата в реката.
Тейлър изтича на платформата и бързо прецени ситуацията.
Броуди ѝ подхвърли пистолета си.
— Прикривай ме!
Скочи от платформата и заплува към Мърсър, който бързо се отдалечаваше надолу по течението със загребвания, впечатляващи не по-малко от кълбото му.
Кубинките на Мърсър го бавеха и той не можеше да се освободи от тях и да плува едновременно. Броуди зарита с маратонките и минута по-късно се озова на една ръка разстояние от него.
Мърсър усети, че Броуди е зад него, и внезапно се надигна. Дълъг нож проблесна в дясната му ръка, на лъчите на слънцето. Той замахна с ножа към главата на Броуди, който също направи кълбо във водата, извади бойния нож на Емилио и опита да го забие в корема на Мърсър. Течението обаче беше отнесло противника му извън обхвата му.
Мърсър заплува към брега и Броуди го последва.
Мърсър намери пръв опора на речното дъно и излезе на брега, но вместо да побегне към дърветата, се обърна към Броуди, който спря на пет-шест метра от него, до кръста във водата.