Броуди погледна към платформата, но не видя Тейлър. Пое си дълбоко дъх и каза:
— Изборът ти, Кайл, е да се предадеш или да умреш.
— Аз ти давам същия избор.
— Добре, предавам се. Ела и ме хвани.
— Не ми се налага. След пет минути тук ще има трийсетина въоръжени мъже. Достатъчно ми е просто да стоя тук.
По-скоро десет или петнайсет минути. И вероятно двата гърмежа на Броуди не бяха стигнали до лагера, а и да бяха стигнали, никой в Кемп Тъмбстоун не би им обърнал внимание. В думите на Мърсър обаче можеше да има и някаква истина, така че Броуди избра онова, в което го биваше най-много — започна да го предизвиква и да го дразни.
— Ти си скапаняк, Кайл. Не Уорли. Хайде, задник такъв. Ти имаш нож, аз също. Без пистолет съм.
— Знам. Защото ако имаше пистолет, вече щеше да си го извадил. Ти си скапаняк, не аз.
— Аз те преследвам, Кайл, а не ти мен. — Броуди тръгна през водата към Мърсър.
Мърсър приклекна с насочен напред нож.
— Ще забия главата ти на кол.
— А аз ще окача пишлето ти над камината си.
Броуди нямаше време за дълга битка с ножове, ако хората на Мърсър наистина идваха, така че трябваше да я направи кратка. Свали си тениската и я уви около лявата си ръка. Мислеше си, че Мърсър ще направи същото, но той не го направи. Може би беше пропуснал курсовете по бой с нож. Това щеше да е добре.
Броуди вече беше до колене във водата, на по-малко от три метра от Мърсър. Отново погледна към платформата — от Тейлър нямаше и следа. Самата платформа се намираше на петдесетина метра от тях, на самата граница на ефективната стрелба на глока. Тейлър може би лежеше на нея и се целеше. Това беше добре. Но ако Броуди се приближеше повече до Мърсър, тя трябваше да е същинска Ани Оукли9, за да улучи.
— Да не би да размисли? — попита Мърсър.
— Мисля, че печелиш време, докато дойдат мутрите ти.
— Така или иначе, Броуди, ти си мъртъв. Или ще искаш да си мъртъв.
Броуди нямаше представа къде е Тейлър. Може би беше намерила сателитния телефон и се обаждаше на Уорли или Домброски — или на Трент. Мисълта не беше от приятните.
— Няма да дойда при теб — каза Мърсър. — Ти ела.
Броуди трябваше да вземе решение. Ако приближеше Мърсър, Тейлър, където и да се намираше, нямаше да може да стреля. Мърсър нямаше как да е сигурен, че хората му идват, но и не губеше нищо с протакането на меренето на пишки. Така че Броуди трябваше да сложи край на това. Той излезе от реката и стъпи на черния хлъзгав бряг с насочен напред нож.
Мърсър отстъпи, докато гърбът не му опря в стената от растителност. Нямаше къде да отстъпи в битката, което беше в негов ущърб, но пък позицията му беше по-висока.
Броуди пристъпи още малко и видя, че Мърсър се усмихва — точно както трябва да правиш преди бой с ножове, ако искаш да размътиш главата на противника си. Явно Мърсър все пак беше ходил на курсовете.
Броуди отвърна на усмивката му.
— Ал Симпсън ми каза, че като малък си играел много „Зов на дълга“. Доста тъпо, Кайл.
— Майната ти.
— Може би баща ти ще го включи във възпоменателното си слово.
Броуди навлезе в обхвата на Мърсър и го зачака да направи първия си ход, който, ако беше погрешен, щеше да е и последният му.
Мърсър се взираше в него, после като че ли се отпусна, което разтревожи Броуди. Да не би хората му да идваха?
— Къде ти е пистолетът?
Не беше видял как Броуди го мята на Тейлър, след като Мърсър направи кълбо назад и скочи в реката.
— Не ти влиза в работата.
— Не, Скот, ти трябваше да ме питаш: „Къде е пистолетът ти, Кайл?“.
Ох.
Мърсър прехвърли ножа в лявата си ръка, бръкна в джоба на камуфлажните си панталони и извади голям автоматичен пистолет, който приличаше на „Дезърт Ийгъл“. Сериозно оръжие.
— И сега си точно там, където те искам — каза Мърсър и добави: — Умнико.
Броуди не можеше да измисли подходящ отговор. „Моя грешка“ нямаше и да започне да описва колко глупаво се чувстваше. Не беше видял пистолет, когато двамата с Тейлър му се нахвърлиха, но именно оръжията, които не виждаш, могат да те убият. Случват се и такива гадости.
Мърсър се опита да го утеши.
— Куражът е хубаво нещо и ти го имаш. Само дето забрави да вземеш пистолета и мозъка си за битката с ножове.
— Аз продължавам да искам такава битка, Кайл.
— Следващия път. А сега хвърли ножа си поне на три метра от теб, сложи ръце на главата си, падни на колене и чакай допълнителни инструкции. Веднага.