Броуди се поколеба достатъчно дълго, за да получи още инструкции.
— Няма да те убия — каза му Мърсър. — Обещавам. Но ще прострелям дясното ти коляно. После ще изчакаме тук моите много вбесени бойци.
Броуди хвърли ножа си — ножа на Емилио — настрани, сложи ръце на главата си и коленичи.
— Откъде взе ножа? — попита Мърсър.
— Аз не отговарям на въпроси, Кайл. Задавам ги.
— Тогава защо не ме попита къде ми е пистолетът?
— Това щеше да е следващият ми въпрос.
— Отговори ми на това, умнико. Как се измъкнахте от ареста?
— Питай Емилио дали е проверил, че катинарът ми е заключен.
— Добре. Къде е дамата ти?
— Емилио я заведе да си вземе душ.
Мърсър кимна. Това означаваше, че все още никой не е проверил ареста или ако са го направили, не са забелязали, че той е местопрестъпление. Помислили са си, че Емилио се е самоотлъчил с мацката. Явно и самият Мърсър си мислеше същото. Междувременно… къде беше тя, по дяволите? Да не би да се беше самоотлъчила?
— Нима си позволил на Емилио да вземе красивата дама?
— Рицарството е мъртво, задник такъв.
Мърсър като че ли не вярваше, че Броуди е избягал без партньорката си. Но пък можеше и да е вярно.
— Скоро ще бъдете отново заедно — обеща той. — Ти и госпожица Тейлър имате да ми давате много информация. Всичко от до. И ще си играем версия на „Хиляда и една нощ“. За всяка твоя добра история тя ще спи сама през нощта. Когато информацията ти се изчерпи или разбера, че ме поднасяш, тя ще си има компания през цялата нощ.
— Ти наистина си болен, Кайл. Уорли беше прав.
— Уорли е причината да не съм себе си от доста време.
Броуди не отговори, а се заслуша за приближаващи през храстите стъпки. После погледна към платформата да види дали хората на Мърсър вече не са там. Може би бяха успели да заловят по някакъв начин Тейлър. Виждаше откраднатата от Кавак лодка, която още беше вързана за кола. Но не можеше да види в полумрака под платформата. Дали другата лодка беше все още там? Дали Тейлър я беше взела и го беше оставила да се бори във водата с добре обучен убиец?
— Чу ли ме?
— Да. Уорли е гадина. Трябва да си плати…
— Остави това на мен. Добре, Скот, виждам, че ти е неудобно. Легни по очи в калта с ръце на тила.
— Мисля, че ще ти се наложи да ме застреляш, Кайл.
— Добре. — Той като че ли се замисли. — Стани, за да прострелям капачката ти.
— Какво ще кажеш да стана, да се обърна и да се наведа, за да ме целунеш по задника?
Мърсър пристъпи крачка към Броуди.
— Какво ще кажеш да стрелям между краката ти, на около един пръст под топките ти? Дали съм толкова добър стрелец?
— Аз съм — каза Тейлър и изстреля куршум между краката на Мърсър. — Пусни оръжието! Пусни го или ще ти пръсна шибаната глава!
Мърсър частично препречваше изгледа на Броуди, но той видя как Тейлър излиза от дърветата, хванала пистолета с две ръце.
— Пусни го!
Мърсър пресмяташе — завъртане, прицелване, стрелба.
Броуди реши, че се бави прекалено много или не изпълнява, но Мърсър знаеше, че дамата от ОКР не си поплюва, така да се каже, и заплахите му да убие Броуди няма да доведат до безизходица — а до куршум в главата му.
Броуди се изправи и каза:
— Пусни го, Кайл. Свърши се.
Мърсър пусна пистолета на земята.
Тейлър влезе в режим ченге.
— Долу! Долу! По очи!
Мърсър падна на колене и легна по очи в калта.
Броуди бързо грабна пистолета му, отстъпи и насочи големия „Дезърт Ийгъл“ към него.
— Покривам го — каза на Тейлър.
Тейлър затъкна глока на кръста си, извади въжето, което беше взела от лодката, клекна до Мърсър и върза ръцете му зад гърба. Не забрави да му каже, че е арестуван.
— Остави краката му свободни, за да може да ходи — каза Броуди.
Тейлър се изправи и каза на Мърсър:
— Обърни се и стани!
Мърсър се обърна по гръб и седна. Тейлър и Броуди го подхванаха под мишниците и го изправиха.
Броуди облече мократа си тениска, докато Тейлър обискираше арестувания. Намери само ножа и мокра носна кърпичка.
— Взе ли сателитния телефон? — попита Броуди.
— Да. Беше на платформата.
— Добре. Пак сме в бизнеса. Само дето трябва да се преместим. Хората му могат да решат да проверят каква е тази стрелба.
Тя кимна и погледна към дърветата, после покрай брега към рибарската платформа. Откачи радиостанцията и прегледа каналите.
— Съветвам ви когато се появят, да си пуснете куршум в главата — каза Мърсър. — Аз трябваше да направя същото, за да си спестя две години изтезания, глад и изнасилване.