Лодката се понесе надолу по реката. Не беше нужно да пали мотора, така че загреба, както го беше правил като момче, като придържаше лодката близо до брега, но на разстояние от плитчините.
Тейлър идваше към него с Мърсър. Той изглеждаше послушен, но не се движеше с максималната си скорост, така че на Тейлър ѝ се налагаше да дърпа рязко въжето.
Броуди погледна назад към платформата, но там нямаше никого.
Подозираше, че хората на Мърсър не са свикнали да проявяват инициатива и че сега пушат и се шегуват, изпълнявайки съвестно последната заповед, която беше да чакат сеньор Кайл. Или може би още очакваха да им сервират обяда. Ако ли не… двамата с Тейлър имаха проблем. Следващите пет или десет минути бяха критично важни.
Между лодката и Тейлър оставаха пет-шест метра. Мърсър, който беше със запушена уста, спря и се запъна като магаре. Тейлър се обърна, срита го в краката и той падна по корем във водата. С вързани на гърба ръце нямаше да се изправи лесно, особено след като Тейлър натискаше главата му.
Не че точно го давеше, но може би трябваше да го пусне да си поеме дъх. Тя обаче продължи да го притиска и Броуди видя как краката на Мърсър с тежките кубинки се замятаха.
Броуди знаеше, че Тейлър може да е доста корава — изобщо не си беше поплювала с типовете, които бяха арестували във Форт Камбъл. Въпреки това беше сигурен, че тя отделя малко повече внимание на Кайл Мърсър заради вниманието, което той беше отделил на нея. Тейлър обаче не искаше да се разправи с Кайл Мърсър по крайно суров начин, както би се изразил бившият ѝ приятел от ЦРУ. Тя имаше слабо място, така че може би щеше да позволи на горкия кучи син да си поеме дъх.
Броуди тъкмо се канеше да каже нещо, когато Тейлър издърпа Мърсър за тениската му.
Мърсър изглеждаше полуудавен, защото си беше такъв, но освен това беше и покорен.
Броуди насочи лодката към брега, където водата беше дълбока само няколко стъпки, и Тейлър се приближи, като теглеше Мърсър след себе си. Двамата го качиха в лодката и Тейлър върза и краката му, докато Броуди палеше мотора и обръщаше нагоре по течението. Сбогом, Кемп Тъмбстоун.
— Как си? — попита Броуди.
— Нещо ме ухапа, но иначе съм добре.
Броуди насочи лодката към отсрещния бряг, по-далече от рибарската платформа, която още беше пред тях. Погледна към нея. Ако успееха да стигнат до следващия завой, щяха да са в безопасност от калашниците. Но ако някой от лагера ги забележеше, хората на Мърсър със сигурност щяха да тръгнат по брега и ако реката правеше още завои, които им бяха известни, можеха в някакъв момент да засекат лодката. Но ако знаеха, че сеньор Кайл е на борда, вероятно нямаше да стрелят. Или… можеше да решат, че е по-добре да убият двамата гринго, вместо да се опитат да спасят сеньор Кайл. Трудно можеше да се влезе в главата на хора, които са видели и правили какво ли не. За тях нямаше граници, които да се притесняват да прекрачат.
— Справи се с човек от Делта Форс — каза Броуди на Тейлър.
Тя не отговори.
Броуди погледна Мърсър, който лежеше вързан на тясната пейка — точно както си го беше представял във фантазията си „Мисия изпълнена“. След като фантазията вече беше реалност, Броуди изпитваше едва ли не съжаление към горкия кучи син, който беше преминал през ада — и който навремето беше бил войник и бе служил на страната си.
Тейлър сякаш прочете мислите му.
— Прав беше — каза тя. — Той не е предал страната си. А е бил предаден от нея.
Броуди кимна. Това звучеше като заключителните думи в пледоарията на защитника на капитан Мърсър в съда.
Подминаха рибарската платформа и продължиха към калната ивица, която изглеждаше толкова пуста, колкото беше и когато бяха тръгнали от нея.
Стигнаха до завоя и калната ивица и платформата изчезнаха от погледите им.
Беше ред на обаждането.
— Надявам се, че сателитният телефон е още у теб.
— На високо и сухо. — Тя извади телефона от сутиена си.
— Сега е добър момент да се обадим на Уорли — каза Броуди.
— Никога не е добър момент да се обаждаме на Уорли, но е време да си уредим полет от това място. — Тя му подаде телефона. — Ти го направи.
Броуди взе телефона, но не набра веднага номера.
— Успяхме, Маги — каза той. — Нямаше да го направим без теб.