— Следващият ми партньор ще ме цени още повече.
Броуди се усмихна и набра номера на Брендан Уорли. Представи си как самолетът каца на пистата в джунглата и ги отнася на някое място с горещ душ и студена бира.
Отново погледна Мърсър. Дали Брендан Уорли щеше да се зарадва да види, че Кайл Мърсър е жив и здрав? Вероятно не.
Така че може би домът не беше на едно обаждане разстояние.
Телефонът зазвъня и продължи да звъни.
46.
Броуди изключи сателитния телефон. Уорли сигурно си беше помислил, че му се обажда Мърсър, и по някаква причина не изгаряше от желание да разговаря със стария си партньор по престъпления. Погледна Мърсър, който лежеше по корем на седалката с вързани ръце и крака и запушена уста. Положението се беше променило от последното обаждане.
Уорли не го знаеше. Но Мърсър го знаеше.
— Обади се на Домброски — каза Тейлър.
Броуди даде газ и лодката набра скорост.
— Винаги трябва да направиш най-важното обаждане. Онова, което ще те прибере най-бързо у дома.
— Домброски може да се обади на Уорли.
— Домброски може да говори на телефон с умряла батерия. — Броуди отвори резервоара и погледна. — Горивото също е проблем.
— Каква е добрата новина?
— Не съм виждал крокодил от известно време.
— Мислиш ли, че тази вода става за пиене?
— Питай Мърсър. Той изпи доста от нея.
Тейлър се пресегна през борда, загреба шепа вода и я погледна.
— Има буболечки и разни гадости. — Изтръска ръката си. — Може пък да завали. Това нали е дъждовна гора.
Броуди си спомни иракската пустиня. Понякога се случваше запасите им да намалеят и тогава водата ставаше проблем за всички. Малките неща, които приемаш за даденост — като храната, водата и мунициите — стават критично важни, когато ги няма.
— Ако се наложи, ще я пием и по-късно ще се безпокоим за това. Междувременно дръж под око десния бряг. Ако хората на Мърсър открият, че сеньор Кайл е изчезнал и че една от лодките им я няма, а останалите са повредени, току-виж се досетят, че сме потеглили по реката с шефа им.
— Сигурно ще си помислят, че сме тръгнали надолу по течението към Кавак, а не навътре в джунглата.
— Надявам се. Оглеждай се също за пемони в лодки или за пемони на сушата с пушки, тръбички или каквото там. Не сме в Куонтико, Маги.
Тя му благодари за прозрението и добави:
— Ако горивото свърши, ще трябва да гребем.
Броуди кимна и отново погледна Мърсър. Приличаше на трофейна риба — стокилограмов улов, който е прекалено голям за малката ти лодка.
— Опитай отново да се свържеш с Уорли — каза Тейлър.
Броуди изгаси мотора и набра номера на Уорли. Този път вдигнаха, но никой не отговори.
— Аз съм, Брендан — каза Броуди. — Не затваряй.
Мълчание. После Уорли каза:
— Да не би…?
— Свободни сме. За разлика от капитан Мърсър.
— Да не искаш да кажеш…?
— Измъкнахме се. С госпожица Тейлър сме в лодка в река на име Река. Беглецът е с нас, вързан и готов за прибиране.
Уорли не изглеждаше толкова развълнуван, колкото би трябвало да е.
— Как го направихте?
На Броуди му хрумна, че Уорли, който живееше в свят на подозрения и измами, може да си е помислил, че обаждането е направено по принуда и че някой е насочил пистолет към главата на Броуди. Ако се бяха уговорили за кодова дума, сега Броуди щеше да я използва. Вместо това той каза:
— ОКР винаги хваща хората, които търси, полковник. А сега ни трябва хвърковатото ви пиленце.
— Добре… Къде сте?
— Момент. — Броуди отвори менюто на телефона, провери джипиес координатите и ги каза на Уорли. — На идване направихме въздушно разузнаване — добави той. — Видяхме писта насред джунглата нагоре по реката, на около километър и половина от западния ѝ бряг.
— Добре… задръжте.
Броуди предположи, че Уорли е в посолството, а не на чашка в клуба на плажа, и че сега гледа сателитни карти на района.
Погледна Тейлър, която се беше преместила от носа и седеше на тясната пейка до краката на Мърсър.
— Какво става? — попита тя.
— Резервирам полет. — Броуди закри микрофона с длан. — Уорли може не вярва на късмета ни и да си мисли, че Мърсър му залага капан.
— Чудесно. Какво по-лошо от това, по дяволите?
— Земетресение?
Тя погледна Мърсър.
— Може да го накараме да каже нещо.
— Ако Уорли не вярва на мен, със сигурност няма да повярва на Кайл Мърсър. Но… защо не го фраснеш в топките, така че Уорли да го чуе как стене?