— Това е като да се обадиш първо на застрахователната компания, а после на пожарната, ако къщата ти гори. Трябваше да се погрижим за самолета.
— Имам някои тревоги около изтеглянето, Скот.
— Уорли може и да е коварен, но не е безразсъден. Знае, че ще се обадим на Домброски.
— Въпреки това на пистата може да се случи някакъв инцидент.
— Не можеш да потулиш всички престъпления. Особено такова.
— Ако Уорли си мисли, че свободата му зависи от това, ще намери начин.
Това си беше самата истина.
— Случвало ли се е да преценявам погрешно ситуация? — попита Броуди в опит да ѝ вдъхне кураж.
— Всеки ден, Скот. Едва ли не всеки час.
— Добре. Вкарвал ли съм ни в ситуация, от която да не мога да ни измъкна?
— Скоро ще разберем.
Продължиха по реката и Броуди усети, че течението става по-силно и лодката не напредва особено добре. Можеха да наберат малко скорост, ако хвърлеха Мърсър на пираните. Броуди нямаше представа колко време ще им отнеме преходът до пистата. Не би трябвало да е повече от два часа, но теренът можеше да се окаже непроходим, а арестантът да се запъва. Освен това Броуди беше изгубил обувките си. Колко време щеше да ги чака самолетът? Това сигурно зависеше от това колко са пълни резервоарите му. И в някакъв момент Броуди трябваше да изхаби отново батерията, като остави телефона включен в очакване на обаждане, защото онзи задник Уорли не му беше дал номера на пилота. Той провери отново нивото на горивото. Ниско, но не критично ниско. Просто тревожно ниско. А гребането срещу течението не беше опция в тази ситуация. Това му напомни, че е жаден и гладен и че слънцето започва да го напича сериозно.
Погледна към Мърсър, който не помръдваше.
— Добре ли е?
Тейлър пипна Мърсър по бузата, после му провери пулса.
— Май прегрява.
— Значи не е чак толкова корав.
— Прояви малко съчувствие, Скот.
— Колкото той към нас. Преструва се на умряла лисица, за да не му се налага да прави прехода през джунглата. Няма да ти се получи, Кайл — каза Броуди. — Ако не можеш да вървиш, ще те зарежем вързан в джунглата за радост на пантерите.
Мърсър мълчеше.
— Радвам се, че не си станал доктор — каза Тейлър.
— Познавам симулантите от цял километър.
— Трябва да се разхладим. Обърни към брега.
Броуди си погледна часовника и провери координатите на сателитния телефон.
— Имаме още три километра до мястото, откъдето трябва да продължим през гората. И са минали почти два часа, откакто тръгнахме. Трябва да продължим напред.
Тейлър кимна, събу си обувките, загреба с тях вода от реката и я изля върху Мърсър, после върху главата на Броуди и върху своята. Продължи да го прави, докато всички се разхладиха, но събралата се на дъното на лодката вода забави още повече скоростта им.
Броуди отново погледна Мърсър, който се беше посъживил. Тейлър извади швейцарското си ножче, смъкна панталоните на Мърсър, сряза боксерките му и ги сложи на главата му, след което вдигна панталоните на голия му задник.
— Това в курса по оцеляване ли го научи? — поинтересува се Броуди. — Или някъде другаде?
Тя не отговори, а свали тениската си и покри с нея главата си.
— И ти трябва да направиш същото.
— Гащетата и тениската ми си остават там, където им е мястото — отвърна Броуди.
Продължиха нагоре и Броуди провери координатите и състоянието на батерията. Ако тя се изтощеше, нямаше да има координати за слизане на сушата и за ориентиране до пистата. Щяха да умрат. Колкото до горивото, то също беше на свършване. Като че ли наистина бяха тръгнали срещу течението на лайняната река.
— Опитай отново Домброски — каза Тейлър.
Зов за помощ.
— Добре. — Броуди набра Домброски, но той отново не вдигна и затова му остави по-дълго съобщение. — Мисията е изпълнена, но се крия в килера и съпругът се прибра. — Погледна Тейлър, която сигурно си мислеше, че е получил слънчев удар. — Обаждането може би се следи. Добре, пътуваме към мястото за изтегляне по въздух. Обадете се на полковник Уорли за подробности. Или на мен, колкото се може по-скоро. Батерията е почти изчерпана. С Тейлър сме добре, но не ни е до танци. Уорли ни увери, че извеждането ще бъде сигурно и успешно. Моля, говорете с него за уверенията му. Тейлър се представи изключително добре — добави той. — Заслужава официална похвала. — И не, не беше преспал с нея. — Обадете се възможно най-скоро.
Броуди затвори и се обърна към Тейлър.
— Уверения, застраховка. Какво мислиш?
— Мисля, че ще се досети. И явно смяташ, че обажданията ни се следят от посолството.