— Не знам какви са способностите им. Но телефонът все пак е техен.
— Мислиш ли, че Уорли може да блокира обажданията ни до Домброски?
— Не знам дали техниците от посолството са способни на това, но благодаря за идеята.
— Опитай линията за съобщения.
— Още една добра идея. — Броуди се обади, набра кода на Домброски и остави същото съобщение. — Добре. Да видим дали ще се получи. Дано си проверява съобщенията.
Тейлър кимна.
— Какво беше онова с криенето в килера? — попита тя.
— Таен код.
— За какво?
— Означава, че положението е критично.
— Ясно… схванах. Армията си остава момчешки клуб.
— Винаги е била и винаги ще бъде.
— Благодаря, че ме похвали пред полковник Домброски.
— Отдавам дължимото на всеки, който го заслужава.
— Как ще се върже това с доклада ти за връзките ми с Управлението?
— Няма да има такъв доклад.
— Защо?
— Ами… защото свърши чудесна работа и защото никой няма да спечели нищо от още едно обвинение в тази каша.
— Освен това защото ме харесваш и искаш да спиш с мен.
— Това също.
— Честен си.
По-скоро възбуден. Въпреки че днес Маги Тейлър не изглеждаше особено добре, дори по спортен сутиен.
— Много те харесвам.
— Аз също. — Тя смени темата. — Така или иначе всичко ще излезе наяве. Едно разследване на операция „Флагстаф“ ще разкрие името на Трент, а накрая и моето.
— Сигурен съм, че той ще те прикрие.
— Може би. Ако преспя с него.
— Направи онова, което трябва.
Преди тя да успее да отговори, сателитният телефон иззвъня и той вдигна.
— Тук Броуди.
— Къде е това „тук“? — Гласът на полковник Домброски никога не беше звучал толкова добре.
— Тук на една река край едно село на име Кавак…
— Всъщност говорих с полковник Уорли, който ме запозна набързо с положението — преди теб.
— Получи ли двете ми обаждания на мобилния ти?
— Говориш като бившата ми жена.
— Питам, защото може да са били блокирани от Уорли.
Последва мълчание, след което Домброски каза:
— Значи пипна Мърсър.
— Да. Пипнахме го.
— Отлично, господин Броуди. И госпожице Тейлър. Тя при теб ли е?
— До мен. А капитан Мърсър е задържан и на път към мястото на изтегляне.
— Чудесно. Прочетохте ли му правата?
— Госпожица Тейлър го направи.
— И предполагам, че не сте продължили с разпит.
— Заподозреният заговори доброволно и без подканяне.
— Добре. Какво каза?
— Много дълга история, полковник, а нямам достатъчно батерия и слюнка, за да я повторя. Ще кажа само, че той изясни какво означава „Флагстаф“.
— И какво означава?
— Това е афганистанската версия на „Феникс“.
Последва ново мълчание.
— Сигурен ли си? — попита Домброски.
— Каза ми го Мърсър, който е бил част от операцията.
— По дяволите.
— А полковник Брендан Уорли е играл голяма роля в нея.
— Мамка му.
— И не иска капитан Мърсър да бъде върнат на американска земя и да свидетелства за операция „Флагстаф“. Но можем да обсъдим това по по-сигурна връзка. Или лице в лице.
— Добре… И как успяхте да спипате Мърсър?
Броуди осъзна, че Уорли изобщо не е казал на Домброски за обаждането, което беше получил от самия Кайл Мърсър — когато Броуди и Тейлър бяха негови пленници. Това означаваше, че Уорли е предположил, че Броуди и Тейлър ще свършат като приятеля му Тед Хагърти. Логично предположение.
— Уорли не ти ли каза, че двамата с Тейлър бяхме заловени от хората на Мърсър?
— Какво?!
— И Мърсър използва сателитния ни телефон, за да се обади на Уорли и ни накара да говорим с него.
— Да не си…?
— Не. Съвсем съм сериозен. И бесен.
Отново последва мълчание.
— Това е за друг път — каза Домброски. После се сети за нещо. — Наредих и на двама ви да не се излагате на риск и да не търсите лагера на Мърсър.
— Да. Просто излязохме да разузнаем реката и случайно попаднахме на…
— И защо госпожица Тейлър е звъняла на линията ми за съобщения, а не на мобилния ми?
— Ами… ако трябва да съм честен, полковник, не се подчинихме на заповедта да не търсим лагера на Мърсър, затова казах на госпожица Тейлър да използва линията за съобщения.
— Честно казано, не съм сигурен как да реагирам на това.
— Можеш да кажеш: „Всичко е добре, щом завършва добре“.
— Никога не бих казал подобно нещо. Къде е приятелката на Мърсър?
— В Каракас. Духнала е. И е духала.
— Добре. Какво е състоянието на задържания?