— Много нещастно.
— Питам за физическото му състояние.
— Ще живее. Докато Уорли не се докопа до него. Не искаме капитан Мърсър да умре по пътя.
— Разбирам какво имаш предвид. А вие с госпожица Тейлър как сте? Готови ли сте за танц?
— Може би за някой по-бавен. Но ще се оправим.
— Подредиха ли ви в лагера?
— Колкото в онези учебни лагери за военнопленници.
— А… злоупотребиха ли с госпожица Тейлър?
— Смятаха да го направят.
— Добре… Какъв всъщност е този лагер?
— Свързан е с желанието на Кайл Мърсър да си върне за двете години талибански ад. С това, че Уорли го е привлякъл във „Флагстаф“ и после го е прецакал. Мърсър обучава партизани, които да подронят американските интереси във Венецуела.
— Значи капитан Мърсър е и предател.
— Капитан Мърсър заслужава да бъде чут в съда.
— Добре… Значи сте ми дали координати, когато сте оставили съобщението сутринта. Колко близко са те до лагера?
— Доста. Разузнавателните дронове могат да открият лагера на няколко километра югоизточно от координатите.
— Добре. Ще предам това нататък.
— Последната заповед на Мърсър към хората му беше да разтурят лагера и да се преместят. Така че онзи, който получи задачата, трябва да действа бързо. И да има предвид, че в лагера има цивилни. Местни работници и медицински сестри, лекуващи носталгия.
— Разбирам. Добре, колко близо сте до мястото за среща?
— Може би половин час път по реката и още два през джунглата.
— И знаете ли къде отивате?
— Ще го измислим. Ще ти дам координатите на пистата.
— Добре… но Уорли ги има.
— Точно затова ти ги давам.
Домброски не коментира, а каза само:
— Записвам.
Броуди му каза координатите по памет и добави:
— Ако изтеглянето се забави или компрометира по някакъв друг начин, погрижи се да изпратят някой за нас.
— Разбрано.
— Питай за Луис — обади се Тейлър.
Броуди кимна.
— Шофьорът ни Луис от Каракас обади ли се?
— Нарече ме генерал. Твоя ли беше идеята?
— Не, сър. Езиков проблем. Той добре ли е?
— Заедно със семейството си е в център на имиграционните власти. Вие с госпожица Тейлър можете да гарантирате за него, когато се върнете.
— Чудесно. Добре, има и още неща за обсъждане, но батерията пада.
— Колко пъти чувам това?
— Това не е моят сателитен телефон.
— Обади ми се от пистата.
— Ще опитам.
— Или от въздуха, както трябваше да направиш по-рано.
— Добре.
— Отлична работа. Ще уведомя генерал Хакет.
— Някой ден благодарение на мен и госпожица Тейлър ще седиш на неговото бюро.
— Някой ден благодарение на теб, Броуди, ще седя на бюрото до твоето.
— За мен ще бъде удоволствие.
— Но не и за мен. Успех.
Броуди изключи телефона.
— Правилно ли разбрах, че Уорли изобщо не е казал на Домброски, че сме били заловени и държани в лагера на Мърсър? — попита Тейлър.
— Сигурно просто е забравил.
— Щял е да ни остави да умрем. Или по-лошо.
— Мисля, че целта на Уорли е била да определи местоположението на Кемп Тъмбстоун и да го затрие от лицето на земята заедно с Мърсър.
— И с нас.
— Мощните експлозиви решават проблемите. Ако Домброски беше научил, че сме в лагера, а може би дори и ако не бяхме там, щеше да настоява за рейд на Делта Форс и за залавянето на Мърсър жив — обясни Броуди. — Именно затова Уорли изобщо не е споменал за телефонния разговор.
Тейлър кимна.
— И сега Уорли изпраща самолет, който да спаси нас и Мърсър.
— След като тайната вече излезе наяве и Домброски я знае, Уорли няма избор.
— Но ние имаме. Не е необходимо да отиваме на онази среща.
— А какво да правим?
— Ами… обади се на Домброски, обясни тревогите ни и поискай ОКР да извърши изтеглянето.
— Идеята ти има следния проблем: времето ни на здрави войници изтича. На Домброски ще му трябва цял ден да организира и задейства спасителна операция. Уорли вече притежава онази писта, а аз не знам къде има друга. Ти знаеш ли? И накрая, никой в Пентагона няма да одобри прехвърлянето на спасителна операция от АВР и може би ЦРУ на ОКР. Точно сега времето е изключително важно, а то изтича. Намираме се в шибана джунгла, заобиколени от индианци, пуми, змии и крокодили — добави той. — На дъното на хранителната верига сме. И като едното нищо в момента хората на Мърсър може би ни следят покрай брега на реката. Така че предпочитам да рискувам със змията, която познаваме, отколкото с неизвестното. Освен това ще сме късметлии, ако изобщо стигнем до пистата. Но след като стигнем, ще направим преценка на опасността.