Тейлър помълча, после каза:
— Мисля, че можем да оцелеем в джунглата и да опитаме други възможности.
— Ще се наложи да изядем капитан Мърсър.
— Добре… ще те оставя ти да решаваш.
— Няма какво да се решава. Ако ще се почувстваш по-добре, според мен Уорли е в по-лоша ситуация от нас и е на етапа, в който се надява на най-доброто, а то е да бъдем изядени от някой крокодил. А междувременно разгласява, че капитан Мърсър е минал в режим „Апокалипсис сега“. — Броуди кимна към Мърсър. — Той не може да бъде надежден свидетел срещу уважавания полковник Уорли.
Тейлър погледна Мърсър и кимна.
— Сега изборът на полковник Уорли е между завършването на онова, което е планирал за капитан Мърсър преди две години в Афганистан, и отвеждането му у дома, където да разкаже смахнатата си история и да обясни съществуването на Кемп Тъмбстоун на силно настроената срещу него армия.
Тейлър погледна Броуди.
— Подценяваш силата на истината.
— Първата жертва в една война е истината.
— Изобщо не го вярвах, докато не отидох на война.
— Там се учат трудни уроци.
Тя кимна.
Броуди включи сателитния телефон и погледна координатите.
— Почти стигнахме… може би още няколкостотин метра. — Той намали скоростта, за да пести гориво, и обърна лодката към десния бряг.
Пред тях се виждаше малко разделяне в стената от растителност и Броуди се насочи натам.
— Може да е край на пътека. Животинска… или може би пемонска. Или и двете. — Пътеката щеше да ускори придвижването им през джунглата, но щяха да я делят с пемони, големи котки и крокодили.
— Инструкторът ми от курса по оцеляване ни учеше да избягваме пътеките — каза Тейлър.
— Моят също. Звучи добре по време на курса, докато не видиш самата джунгла.
— Съгласна.
На Броуди му се стори, че чува кашляне на мотор, но можеше да е и къркорещият му стомах.
Той зави рязко надясно, така че носът на лодката да опре в калния бряг под прав ъгъл.
— Дръж се.
Тейлър си облече тениската, хвана се с едната си ръка за борда и опря другата на гърдите на Мърсър.
Броуди остави мотора на пълна газ и докато приближаваха брега, чу как перката се оплете в подводни растения. Лодката забави ход, стигна до брега и рязко спря, когато носът ѝ заора в дъното.
Броуди изключи мотора и двамата с Тейлър скочиха в дълбоката до коленете вода. Хванаха въжето и изтеглиха лодката няколко стъпки в калта. Тейлър я върза за едно дърво и се отпусна на колене. Явно беше слънчасала и обезводнена. Броуди също не беше в най-добрата си форма и виждаше петна пред очите си. Запита се какво ли ще прави Мърсър, който нямаше стимул да предприеме двучасов преход през джунглата до самолет, който ще го откара в затвора.
Тейлър се изправи и кимна, за да покаже, че е добре. Броуди посочи към Мърсър и двамата се върнаха при лодката. В ситуация като тази би трябвало да спазват звукова дисциплина — тихи движения и сведени до минимум разговори — така че Тейлър му даде знак да дойде от нейната страна на лодката. Двамата хванаха Мърсър и го издърпаха в калта.
— Не бива да оставяме лодката на открито — прошепна Тейлър.
Броуди се огледа за някакво място, където да я скрият, но растителността от двете страни на тясната пътека беше прекалено гъста.
— Ще я преобърнем и ще я пуснем надолу по реката — прошепна той.
— Ами ако ни потрябва пак?
— Горивото ѝ свърши. Както и нашето. Тази пътека е еднопосочна.
Тейлър кимна и двамата издърпаха лодката от Мърсър и я преобърнаха. Тейлър сряза въжето и двамата избутаха лодката в реката, докато течението не я подхвана.
Една преобърната лодка можеше да означава само едно — че пътниците ѝ са паднали в реката и вероятно са станали част от хранителната верига. Освен това за него и Тейлър отърваването от лодката беше еквивалент на изгаряне на мостовете зад тях.
Но първо трябваше да се разхладят в топлата кална река. Броуди задържа сателитния телефон високо над главата си и се топна няколко пъти, а Тейлър стоеше неподвижна в дълбоката до гуша вода, която деляха с крокодилите, змиите и пираните. И сигурно си мислеше, че има и по-добри начини да си изкарва хляба.
Тръгнаха към брега и Броуди забеляза следи на крокодил в калта.
Тейлър взе гащетата на Мърсър, които бяха паднали в калта, и ги уви около врата му; после Броуди го завлече в плитчините, за да го охлади. Мърсър лежеше във водата и се взираше нагоре към Броуди, който отвърна на погледа му.