Замъкнаха Мърсър обратно на брега и Броуди клекна до него.
— Добре, Кайл, ето как стоят нещата. Слушай внимателно. С Маги ще направим двучасов преход по тази пътека. Някъде в джунглата има писта. Идва самолет, който ще ни откара на някое по-приятно място от това. Добре си дошъл да ни последваш — но само ако не изоставаш. Ако не искаш да дойдеш, ще те оставим тук вързан за следващия крокодил, който мине по брега. Изобщо не те поднасям. Говоря съвсем сериозно. И ако решиш да дойдеш и си влачиш гъза, ще те оставим и ще те вържем за маймуни, които да ти отхапят топките. А ти нямаш бельо, нали така? Колкото до пумите и леопардите, имай предвид, че са застрашени видове, но не колкото теб. И накрая, питоните. Гледал ли си онези научнопопулярни филмчета, в които питонът, или боата, както там се казва, бавно се увива около врата ти…
— Скот. Той разбира. Всички разбираме. — Тейлър също клекна до Мърсър. — Идваш ли с нас, или оставаш тук? Кимни или поклати глава.
Мърсър продължаваше да се взира в тях.
— Не се опитвам да рекламирам стоката си, Кайл, но последният ти и единствен шанс да си отмъстиш на Уорли е да дойдеш с нас — каза Броуди. — Имаш буквално пет секунди да решиш. Закъснявам. Едно… две… три… четири… четири и половина…
Мърсър кимна.
— Добър избор, капитане.
Тейлър извади ножа си и сряза въжето около глезените му, като остави ръцете вързани зад гърба му.
Броуди и Тейлър го вдигнаха на крака.
— Ще ти оставя устата запушена — каза Броуди. — Но ако стъпваш по-живо, ще махна кърпата, когато намерим пистата. Разбра ли?
Мърсър кимна.
— Ще ти оставя хубавите кубинки, а аз ще вървя по чорапи. Но това може да се промени много бързо, ако си мъкнеш задника и решим да те оставим тук. Разбра ли?
Мърсър отново кимна.
— Добре. Значи се разбрахме — никакви преструвки и единствено подчинение. Симулирането, за което по военния закон могат да ти дадат до шест месеца затвор, тук се наказва със смърт. Схвана ли?
Мърсър кимна, но Броуди не видя поражение в очите му — а огън. Омраза. Непокорство. Броуди се надяваше капитан Мърсър да получи поне доживотна присъда, защото ако някога излезеше на свобода, Скот Броуди и Маги Тейлър щяха да влязат наред с Брендан Уорли в списъка му на онези, които трябва да бъдат задължително убити.
— Добре. Аз водя, Кайл върви по средата, а Маги е отзад.
Той се обърна към тясната пътека, извади пистолета на Мърсър и навлезе в джунглата. Следваща спирка — писта на наркотрафиканти, където ги очакваше несигурна среща със съдбата. Нима можеше да стане по-добре от това? Да. Но не днес.
47.
Теренът се надигаше от реката, а пътеката беше толкова тясна, че почти не съществуваше. Все пак беше по-добре, отколкото да режат храсти и лиани, което можеше да им отнеме часове. Броуди си погледна часовника. Ако пътеката приближаваше пистата, може би щяха да закъснеят само с половин час за срещата.
Включи сателитния телефон и той даде звуков сигнал, че батерията му умира. Ако хората издаваха подобни звуци преди смъртта, Броуди също щеше да бибипка. Погледна координатите и се опита да ги свери с тези на пистата, но му трябваше още едно засичане на положението им, за да определи накъде да върви. Изключи телефона. Надяваше се, че в батерията е останала достатъчно енергия, за да засече координатите още веднъж по пътя и да получи обаждането от пилота на самолета. Ако изобщо имаше самолет.
Джунглата беше по-тиха, отколкото бе очаквал, но от време на време се чуваха крясъци на маймуни и на птици. Влажността сигурно беше над сто процента, ако подобно нещо беше възможно, и навсякъде се носеше миризма на гниеща растителност и влажна почва. Броуди си проправяше път през паяжини с паяци колкото орехи. Във Виетнам сигурно беше било нещо подобно. Ирак също не беше курорт и Броуди беше сигурен, че в Афганистан е гадно. Съединените щати би трябвало да обявят война на Бермудите.
Погледна назад към Мърсър и Тейлър. Мърсър като че ли изпълняваше своята част от уговорката, но Тейлър изоставаше. Броуди започваше да усеща разликата между ходене с обувки и ходене по чорапи. Запита се как пемоните вървят боси по този терен. Подобно на всеки пехотинец, Броуди знаеше, че силата на ума е по-важна от силата на краката. Продължавай напред. Мисли си за прохладни басейни и горещи мацки, както им казваха на ученията. Ироничното беше, че Мърсър изглеждаше добре, защото беше нагълтал доста вода. Броуди се надяваше Мърсър да не се посере по време на полета.
Все още се изкачваха и Броуди местеше крак пред крак, което беше единственият начин да се движиш напред. Отново погледна назад и забави крачка, за да може Тейлър да ги настигне. Радваше се, че е оставил кърпата в устата на Мърсър, защото не искаше да чува как офицер от Делта Форс им казва да разкарат оловните тежести от краката си и да се размърдат. Всъщност с вързаните си ръце, приведеното напред тяло и запушената уста Мърсър изглеждаше почти като разсеян професор от английски колеж, който върви през двора и си мънка нещо под нос. Броуди се зачуди как ли ще изглежда Кайл Мърсър в съдебната зала, облечен в зелена униформа и с вратовръзка. Сигурно щеше да успее да пребори обвинението в дезертьорство и дори участието си във „Флагстаф“. Колкото до убийствата на двама агенти на ЦРУ в противоположни краища на света, те бяха трудни за доказване. Ако прокуратурата хвърлеше достатъчно обвинения по него, някои можеха и да се докажат. Но дори това да станеше, Кайл Мърсър, бивш герой и пленник на талибаните, можеше да излезе на свобода след няколко години. Нещата, които изглеждат кристално ясни на ченгетата, ставаха малко мътни в съдебната зала. Особено когато обвиненият е облечен в безупречна униформа с няколко ленти за служба, които често влияеха на съда.