Мърсър започна да издава някакви звуци и сигурно щеше да посочи запушената си уста, ако ръцете му не бяха вързани.
Броуди погледна Тейлър.
— Честно казано, изобщо не ми се слушат глупостите му.
— Обеща ми. — Тя стана и сряза превръзката, след което извади носната кърпа от устата на Мърсър.
Мърсър си пое дълбоко дъх.
— Ако се доверявате на Брендан Уорли, значи не сте толкова умни, за колкото се смятате.
Броуди погледна Тейлър.
— Казах ти. — Обърна се към Мърсър. — Затваряй си устата или ще напъхам в нея чорапите си.
Мърсър не отговори.
Седнаха в края на пистата. Броуди включи сателитния си телефон, който беше почти умрял, и зачака обаждане от пилота.
Помисли си дали да не се обади на Домброски, но разговорите изтощаваха батерията, а и не искаше пилотът да се обади и да чуе сигнал заето. Затова прати бързо съобщение: „Пристигнахме на пистата, чакаме. Батерията пада“.
— Подготвен ли си за… неизвестните около изтеглянето? — попита Тейлър.
— Винаги съм готов за всичко — увери я Броуди. — Но не съм подготвен за нищо.
— Трябва да направиш това твой девиз.
— Направил съм го.
— Ще е иронично, ако се окаже, че сте стигнали дотук, за да бъдете убити от приятелски огън — каза Мърсър.
— Затваряй си устата — посъветва го Броуди.
— Развържете ме. Оставете ме да избягам. Предпочитам да умра в джунглата, отколкото да бъда убит тук.
Нито Броуди, нито Тейлър отговориха.
— Ако не съм с вас, имате много по-големи шансове да се качите на самолета и да се махнете оттук — каза Мърсър.
— Кайл — каза Броуди, — започваш да се навиваш. И може да си бил в същото състояние, когато си решил, че полковник Уорли смята да те изрита от онзи хеликоптер. Дори не знаеш дали изобщо е бил на хеликоптера. Истинската ирония е, че може да си избягал от нещо въображаемо и да си попаднал в ръцете на нещо реално — на талибаните. А сега си мислиш, че историята ще се повтори. Но това е неистинска история.
— Ако смятах така, щях да се самоубия в лагера на талибаните. Единствено мисълта да убия Уорли ме опази жив.
— Ясно. В Левънуърт пробвай с Бог. Или може би с йога.
— Развържи ме.
— Ще те развържа. Веднага щом ми дадат белезници.
Тейлър се наведе към Броуди и прошепна:
— Наистина ли не вярваш на историята му?
Броуди всъщност вярваше, но не беше под достойнството му да измъчва труден арестант, особено Кайл Мърсър.
— В момента ме е грижа единствено шефът да ни пази гърбовете — отвърна той.
Тя кимна, но каза:
— Отчаяните хора вършат отчаяни неща.
Продължиха да чакат мълчаливо, седнали на края на пистата, с джунглата зад гърбовете им. Единственият звук идваше от сателитния телефон, чието бибипкане започваше да лази по нервите на Броуди.
— Ако телефонът умре, излизаме в средата на пистата и ако видим самолета, започваме да махаме като луди — каза той.
— Ще размахам сутиена и тениската си — отвърна Тейлър. — Ще кацне за нула време.
Броуди се усмихна. Тя наистина се чувстваше по-добре.
Заслушаха се за звук на самолет, но единствените неща в небето, които вдигаха шум, бяха птиците.
Сателитният телефон иззвъня и Броуди вдигна.
— Щастлива патица, тук Видра едно.
— Тук Щастлива патица — отвърна Броуди.
— Добре, сър, намирам се на две минути път от местоположението ви. Ще подходя от юг и ще обърна в северния край на пистата, където ще ви чакам. Потвърдете това, както и броя на пътниците.
Броуди погледна Мърсър, който изглеждаше примирен с участта си или възнамеряваше да побегне в последния момент. Или да пъхне главата си в перката. Отчаяните хора вършат отчаяни неща.
— Сър?
— Разбрано, северен край. Трима пътници. Кой е на борда?
— Охранителен екип.
Броуди погледна Тейлър.
— Вода?
— Да, сър. Както и нещо за хапване.
— Добре. Да ви се намират лиани?
— Сър?
— Ще се видим скоро.
— Две минути.
Всъщност Броуди вече чуваше бръмченето на едномоторния „Отър“ и минута по-късно видяха самолета — летеше ниско над дърветата.
— Добре, да вървим. — Броуди затъкна пистолета на кръста си и тръгна към северния край на късата писта. Тейлър го последва. Но не и Мърсър.
Броуди се върна и без никакви уговорки или предупреждения го фрасна в слънчевия сплит и го метна на рамо, когато Мърсър се преви.
Понесе арестанта си към края на пистата, който се намираше на няколкостотин метра от тях. Погледна към самолета, който летеше бавно и се спускаше под стръмен ъгъл.