Самолетът буквално тупна на пистата, заподскача и завдига след себе си облаци прах и пръст.
Броуди ускори крачка и настигна Тейлър точно когато самолетът ги подмина и продължи напред, спря малко преди дърветата в края на пистата.
Пилотът обърна машината и перката започна да намалява обороти. Броуди, който продължаваше да крачи бързо със стокилограмовия си улов, погледна към кабината и видя как пилотът вдига ръка през страничния прозорец: „Спрете“.
Броуди хвърли Мърсър на земята и каза:
— Мръднеш ли, свършен си.
Самолетът бавно тръгна към тях.
Задъханата Тейлър погледна лежащия на земята Мърсър.
— Прибираш се у дома, войнико.
Той поклати глава.
— Пистолетът подръка ли ти е? — попита тя Броуди.
Той потупа кръста си.
— Винаги.
Тейлър затъкна глока в колана си и го покри с тениската.
Погледнаха към самолета, който беше спрял на десетина метра от тях. Лявата му врата се отвори и на пистата скочи човек и тръгна към тях. Носеше пилотски очила, черно поло, жълто-кафяви панталони и кубинки. Брендан Уорли, с пистолет в кобур. Той им махна, но двамата не отвърнаха на поздрава му.
Уорли спря на три метра от тях и погледна Мърсър, който лежеше на земята с вързани ръце.
— Изненадан съм, че е дошъл доброволно.
— Казах му, че познавам един добър адвокат — отвърна Броуди.
Уорли се усмихна.
— Мислех, че няма да идвате — каза Броуди.
— Вие ме убедихте да дойда.
— Добре. А сега да тръгваме.
Уорли не отговори, а отиде при Мърсър и клекна.
— Не изглеждаш същият, капитане.
Както можеше да се очаква, Мърсър отговори с:
— Майната ти.
Уорли погледна Броуди и Тейлър.
— Сигурни ли сте, че това е прочутият и опасен капитан Кайл Мърсър?
— Можем да продължим с подигравките в самолета, полковник — отвърна Броуди. — Хайде да се махаме оттук.
Уорли, който очевидно не бързаше, отново се обърна към Мърсър.
— Знаеш ли, като видях мръсния ти задник по телевизията, ми стана кофти за теб. Никой не заслужава онова, което ти се е случило, особено войник, дал толкова много от себе си на родината. Но после… — Той замълча, свали очилата си и доближи лицето си до лицето на Мърсър. — Онова, което направи в Пешавар, е друго. Господин Креншо беше патриот, човек със семейство.
Мърсър се надигна и го изгледа кръвнишки.
— Убих много хора със семейства, предимно по твоя заповед. Убивах и семействата им.
— Умиротворяването на цивилните е част от войната, стара като самата война, капитане. Трябва да се прави от време на време. Като косенето на тревата.
— Ти си побъркан кретен.
Е, помисли си Броуди, това беше страхотно събиране на стари приятели и се досещаше как ще свърши то.
— Време е да тръгваме — повтори той.
Уорли го погледна.
— Не мисля, че той иска да се върне у дома, Броуди. — Стана и посочи към самолета. Двама мъже бяха слезли от дясната му врата и когато заобиколиха машината, Броуди видя, че са с джинси, камуфлажни ризи и кубинки. Приличаха на латиноамериканци и носеха калашници.
Мъжете застанаха доста зад опашката на самолета, така че ако се стигнеше до стрелба, машината да не пострада.
Броуди имаше чувството, че тези двамата няма да осигурят никаква охрана.
— Какво става, Брендан? — попита той.
— Ами това, Скот, че обърка обръщението. За тебе не съм Брендан, а полковник.
— Да, сър. Но си оставате задник — каза Броуди.
— А вие все така не зачитате ранговете. — Той погледна Тейлър. — Надявах се, че ще задържате поводите на партньора си. Ще го спасите от самия него.
Тейлър не отговори, гледаше го в очите.
— Много поздрави от Трент — каза ѝ Уорли.
— Трент да върви по дяволите.
— Ще му предам последните ви думи.
Броуди държеше под око двамата така наречени охранители, или иначе казано убийци. Те бяха на петнайсетина метра от тях, в ефективния обхват на „Дезърт Ийгъл“, но само ако останеха неподвижни мишени, което нямаше да стане. Освен това бяха въоръжени с руски сенокосачки, изстрелващи по шестстотин куршума в минута. Трябваше ли да се тревожи? Сигурно. Той се обърна към Уорли.
— Има ли някаква основателна причина да стоим тук?
— Няма никаква причина някой от вас да стои — отвърна Уорли.
Е, можеха да си стоят и цял следобед да си разменят забулени заплахи — това определено се харесваше на Уорли. И може би той искаше да научи повече от Броуди и Тейлър, преди да направи онова, което трябваше да направи.
Уорли извади пистолета си и се прицели в Броуди.