— Съжалявам, господин Броуди, но не всички места в самолета ще бъдат заети.
Очевидно Брендан Уорли не искаше да научава нищо повече от тях.
Първата мисъл на Броуди беше да откъсне главата на змията, но вече беше твърде късно да посяга към пистолета си. Надяваше се обаче, че Тейлър го е направила.
Всичко се случи много бързо, макар и да изглеждаше като на забавен кадър.
Мърсър, който още беше на земята, рязко се изтласка и блъсна Уорли, който изгуби равновесие; това позволи на Броуди да извади пистолета и да изстреля бързо три куршума по Уорли, който изглеждаше явно изненадан. После Броуди се метна на земята зад все още движещото се тяло на Уорли, докато над главата му профучаваха червени трасиращи куршуми.
Тейлър вече беше на земята и отвръщаше на огъня. Броуди също дърпаше спусъка, като използваше тялото на Уорли за щит, и продължи да стреля с пистолета на полковника, когато патроните на неговия свършиха.
Пилотът, който явно не се беше спазарявал за подобни неща, подкара самолета и двамата с автоматите се затичаха след него, като оставиха смахнатите гринго да си оправят сами проблемите. Единият настигна машината от дясната ѝ страна и изчезна вътре. Вторият скочи през отворената врата от страната на пилота, докато самолетът набираше скорост, и Броуди си помисли, че повече няма да ги види, но тогава онзи се хвана здраво за вратата и изстреля дълъг откос. Няколко куршума се забиха в земята пред тях, а останалите в Кайл Мърсър, чието тяло се разтърсваше при всеки удар, а кръвта му опръска Броуди.
Самолетът набра скорост и, олекнал с един пътник, се надигна с лекота от земята и се понесе над дърветата в края на пистата.
Броуди се надигна на коляно и погледна Тейлър, която още лежеше на земята.
— Добре ли си?
— Да…
Броуди стана, отиде до нея и ѝ помогна да се изправи.
Тя понечи да каже нещо, но видя Мърсър и се завтече към него. Коленичи и погледна окървавеното му тяло.
Броуди остана настрана. Мърсър беше улучен пет или шест пъти, но беше трудно да се прецени от толкова много кръв. Беше виждал подобно нещо — никакви рани в главата или сърцето, но с вътрешни и външни кръвоизливи. Кръвта му щеше да изтече след около две минути.
Броуди клекна до него.
— Чуваш ли ме, Кайл?
Мърсър кимна едва-едва.
— Благодаря ти. Брендан Уорли е мъртъв — или скоро ще бъде. — Погледна Мърсър в очите. — Прибираш се у дома, войнико. Татко ти ще те види отново.
Мърсър отново кимна.
Броуди погледна лицето му, което вече беше пребледняло.
Тейлър хвана ръката му.
— Не изоставяме никого. Скоро ще си бъдеш у дома, капитане.
Тялото на Мърсър се изви на дъга, после се отпусна и всичко свърши.
Броуди затвори очите му и се изправи. Отиде при Уорли, който беше още жив.
— Арестуван си за… каквото там.
Уорли впери поглед в него и поклати глава, сякаш не се съгласяваше да го арестуват или укоряваше Броуди, че е прецакал нещо, за което той е работил толкова усърдно.
Тейлър погледна Уорли.
— Изгуби пътя си, полковник. Всички го изгубихме.
На Уорли му трябваше доста време да умре, така че Броуди и Тейлър го оставиха и застанаха под горещото слънце на пустата писта. Маймуните, които си бяха мълчали по време на стрелбата, започнаха да издават странни звуци. Почти като смях, помисли си Броуди. Отлично съставени планове, отишли по дяволите в последния момент. Голямата вселенска шега.
— Можем ли да кажем, че мисията е изпълнена? — попита той.
— Може би — отвърна Тейлър. — Когато сме във въздуха.
— Да. Добре, да се обадим на Домброски и да се махаме.
Тейлър кимна, но нещо продължаваше да се върти в ума ѝ. Тя погледна трупа на Кайл Мърсър.
— Казват, че човек губи част от себе си във война, но… аз не се чувствах така, когато се прибрах. Просто чувствах, че съм се променила, може би не за добро и може би не по добра причина.
Броуди се замисли над думите ѝ.
— Войната е нещо, което ти се случва, дори ако си доброволец. Защото всъщност не знаеш с какъв ад ще се сблъскаш. Ти не си знаела, аз също. Нито пък Кайл Мърсър.
— Но все пак сме отговорни за онова, което правим.
— Така е.
Тейлър погледна Уорли, който като че ли беше престанал да диша.
— Не изоставяме никого. Дори него.
Броуди погледна кървавите тела на Брендан Уорли и Кайл Мърсър, лежащи в тревата до пистата, и си помисли за многото мрачни церемонии, в които беше участвал на военните летища около Багдад, когато покритите с флага ковчези биваха ескортирани през колоната униформени войници и товарени в самолетите, за да бъдат откарани в Дувър. Брендан Уорли и Кайл Мърсър нямаше да получат подобно изпращане, но все пак щяха да получат нещо. И най-важното, нямаше да бъдат оставени тук.