— Още едно място, което можем да напуснем, но то винаги ще си остане с нас — каза Тейлър.
— Можем да се оправим с багажа.
— Мисля си, че мястото ми е в Цивилни въпроси.
— А аз си мисля, че най-сетне си намерих добър партньор.
— Никога повече няма да работя с теб или за теб, Броуди. Изгубил си си проклетия ум.
— Преспи с тази мисъл.
Тейлър поклати глава и се усмихна.
— Ще видим.
Броуди се огледа.
— Време е да се обадим у дома.
— Време е да се връщаме у дома — съгласи се Тейлър.
Благодарности
Тази книга нямаше да е възможна без ценните сведения и гледната точка на мнозина венецуелци, имигранти и жители на страната, сред които Нилса Мас-и-Руби, Анхел Замбрано, Фабиана Замбрано, Андер Зурименди, Палома Азпуруа и Каталина Голдщайн.
Искаме да благодарим и на приятелката на Алекс Тейлър Краус, която ни помогна с превода от испански.
Алекс благодари и на съпругата си Дагмар Уивър-Мадсън за непоколебимата ѝ обич и подкрепа, както и за ценните ѝ съвети през дългия процес на писането, по времето на което посрещнахме на този свят прекрасната малка Марго.
Искаме да благодарим също и на пилота Боб Атие, който щедро отдели от своето време и познания и ни помогна за написването на сцените във въздуха.
Благодарим и на нашия редактор Мерисю Ручи за зоркото ѝ око, тактичността и търпението ѝ, докато се занимаваше с това ново сътрудничество между баща и син.
И накрая, големи благодарности на Даян Френсис и Патриша Чичестър, невероятните помощници на Нелсън, благодарение на които стават чудеса.
Следните лица направиха щедри дарения в благотворителни търгове и имената им бяха използвани в този роман:
Джон Ф. Колинс — Университетска болница „Уинтроп“ в Ню Йорк / Фондация „Моли Бигейн“ за борба с меланома, и Тед Хагърти — Клуб за момчета и момичета от Ойстър Бей — Йист Норуич. Надявам се да се радват на измислените си герои и да продължат да работят за достойни каузи.