— Предполагам, че не е нужно да се подписваме — каза Броуди.
Уорли се разсмя, после отново стана сериозен.
— Не бива да разкривате дори при изтезания откъде е дошло това куфарче. И без това си имаме достатъчно проблеми в посолството.
— Съжалявам да го чуя — каза Броуди.
Беше работил с АВР, преди да научи, че наред с разузнавателната си дейност тя ръководи и военните аташета в американските посолства. Хората като Уорли представляваха интересите на Министерството на отбраната в съответната страна и поддържаха връзка с местните военни. Понякога тези интереси бяха тясно свързани с интересите на домакина и отношенията бяха приятелски, както беше със съюзниците от НАТО, или взаимноизгодни, но сложни, както в Пакистан. А в страни като Венецуела отношенията бяха открито враждебни и изпълнени с недоверие и подозрителност. Постът на Уорли определено не беше от леките.
— Кого сте вбесили, за да ви назначат тук? — попита Броуди.
— Ако искаш гадно назначение, опитай Узбекистан — отвърна Уорли. — Две години служих в посолството ни в Ташкент. И ме пратиха в Йемен по време на Арабската пролет. Там си беше истинско лайняно шоу. Освен това трудно се намира пиячка, а всички жени са увити в чаршафи. Тук поне човек може да оплакне окото. — Той отново дръпна от цигарата си и добави: — Работата ни тук е важна.
Броуди се запита какво ли включва въпросната важна работа. За офицерите от разузнаването беше обичайно да използват положението си на военни аташета за шпионските си задачи. Навремето границата между войници и шпиони е била ясна, но вече беше настъпила ерата на ръководени от ЦРУ удари с дронове и шпиони на Пентагона, разположени в посолства по целия свят. Границите се размиваха, мисиите се застъпваха. Всичко това се правеше в интереса на по-ефективното противопоставяне на аморфен противник. Но понякога граници се чертаеха ненапразно.
— Следят ли ви? — попита Тейлър.
— Всички в посолството ни следят. Естествено, днес се погрижих да нямам опашка. Всъщност вече е по-малко напечено, защото режимът има повече проблеми със собствения си народ. Ресурсите им са ограничени, което може да се очаква, когато основният ти покровител е Куба, която е по-фалирала и от тази страна.
Броуди кимна. Беше чел един брифинг на Държавния департамент за близките отношения между венецуелското правителство и кубинското разузнаване още от времето на Чавес. Фидел Кастро открай време беше обсебен от идеята да разпали социалистически революции в карибските си съседи, а с идването си на власт Уго Чавес беше идеален кандидат да разшири делото му в Южна Америка. Хавана имаше едва ли не постоянно присъствие във военните и разузнавателните служби на режима на Чавес. Но сега Уго и Фидел бяха мъртви и бледите им подобия Николас Мадуро и Раул Кастро се мъчеха да продължат да носят факела на la Revolución.
— Посолството е на ваше разположение, ако бъдете разкрити и се нуждаете от убежище — продължи Уорли. — Макар че по-голямата опасност тук е престъпността, както сте се уверили тази сутрин. Затова просто внимавайте къде ходите и кога го правите.
— Полицията помага ли на чужденци в беда? — попита Тейлър.
Уорли се изсмя, което казваше всичко, но все пак обясни:
— Ще ви разкажа една история. Преди месец един венецуелец с двойно гражданство дойде в консулския отдел на посолството, за да получи нов американски паспорт, който му бил откраднат. Откраднат от кого? — пита го служителят. И как? Човекът казва, че живее в Щатите, че е музикант и е дошъл в родината си да запише някаква фолк музика или нещо такова и да види роднините си. Една нощ карал чужда кола и бил спрян от полиция на пуст път. Накратко, полицаите му взели всичко, включително колата и дрехите му, и го оставили гол-голеничък на пътя. — Уорли направи пауза за по-голям ефект и продължи: — Ако беше жена, щяха и да го изнасилят. Каза ни, че благодарил на Бог, че не са го убили.
Броуди и Тейлър се спогледаха. Е, това отговаряше на въпроса.
— Подал ли е оплакване в полицията? — попита Броуди.
Уорли се изсмя, после каза сериозно:
— Тукашните полицаи са по-лоши и от престъпниците, ако това изобщо е възможно. Стойте далече от тях.
— Лима Чарли — каза Броуди: използваше военния жаргон, че е разбрал напълно ясно.