— Освен това ги има и СЕБИН, местното разузнаване. В известен смисъл са по-лоши и от полицията, защото са добри в работата си. Не се появявайте на радара им.
— Минахме покрай Хеликоиде на път насам — каза Броуди.
Уорли кимна.
— Това е една от сградите им, предимно затвор. Централата им е в друга сграда, по-близо до центъра на града. Офиси горе, килии за изтезания в мазето. Местните наричат сградата La Tumba. Гробницата.
— Фино.
Сервитьорът дойде с питието на Броуди и той отпи. Меко и не прекалено сладко. Определено по-сложен и приятен профил от „Бакарди 151“, което пиеше навремето в колежа.
Уорли взе голямата раница до фотьойла си и я побутна към тях.
— Малко местна валута. Става да си купите нещо или да си избършете задниците, когато тоалетната хартия в хотела ви свърши. Венецуела все още не е на етапа на инфлацията, на който ти трябва цяла каруца пари, за да си купиш хляб, но определено върви натам. Цялата тази раница боливари струваше двайсетина долара преди няколко часа.
— Бързо ще ги похарчим — каза Броуди.
— Едва ли е нужно да казвам да не използвате стационарни телефони. Особено на хотела. Правителството задължително подслушва линиите му. Мобилните ви телефони вероятно ще работят в хотела, но покритието е много ограничено в рамките на града, става все по-лошо и също е податливо на подслушване, ако зависите от местните оператори. В куфарчето има сателитен телефон, който ще работи на практика навсякъде, където има открито небе. Има също и флашка с VPN клиент, който можете да инсталирате на лаптопите си, ако ви се наложи да използвате интернета на хотела. Заобикаля всички правителствени цензури и защитни стени, никой не може да го подслушва и ако някой се опита да проследи ай пи адреса ви, ще си помисли, че сте в Маями.
Броуди вдигна чашата си.
— Още малко от тези и аз ще си помисля, че съм в Маями.
Уорли се разсмя. После усмивката му се стопи.
— Какво ви кара да мислите, че е тук?
— Получихме сигнал — отвърна Броуди.
— Че е видян ли?
Броуди не отговори.
Пронизващите очи на Броуди се спряха първо върху него, после върху Тейлър.
— Той е адски голяма риба.
— Така е — съгласи се Броуди.
— Но и този гьол е голям — продължи Уорли. — Познавам града. Така че ако мога да ви помогна да намерите тоя кучи син, ще го направя.
Броуди го изгледа. Полковникът определено беше шпионин, но от различна порода. Оставаше си военен и дезертьорството и предателството на Мърсър вероятно го бяха вбесили на лично ниво.
— Бил е забелязан в бардак — каза Броуди.
— Смятаме, че е в Петаре — добави Тейлър.
Уорли дръпна за последен път от цигарата си и смачка фаса в пепелника до себе си.
— Това не стеснява особено търсенето. Кварталът е голям.
— Може би вие познавате някого — каза Тейлър.
— Познавам много хора — отвърна Уорли. — Но те не се мотаят из бедняшки квартали и бардаци.
Броуди не беше сигурен, че му вярва. Тип като Уорли използваше системата, а никоя система не функционира без отрепки.
— Ще ви дам хипотетичен сценарий — каза той. — Посещавам важна клечка от някое място, където вие, полковник Уорли, се нуждаете от контакт или услуга. Известно е, че имам определени предпочитания. Да кажем, малолетни момичета. Затова ми трябва човек, който да ме насочи към правилното място и в същото време да си мълчи. Само дето, разбира се, че сводникът не си мълчи, защото докладва на вас.
Уорли впери немигащ поглед в него.
— Търсите ЦРУ. Различен акроним.
— Със същата торба мръсни номера — отвърна Броуди.
Уорли не реагира на това. Беше хладнокръвен. И малко страшничък. Допи рома си.
— Може и да разполагам с човек. Ако може да ви помогне, ще го направи. Едва ли ще поискате просто да започнете да тропате по вратите в Петаре. Така само ще си изпросите смъртта.
— Ясно. — Броуди даде на Уорли номера на мобилния си телефон. Не му допадаше да дава личния си номер на някакъв съмнителен тип от подземния свят, свързан с Уорли, но сателитният телефон нямаше да работи в хотелската стая. Тейлър също даде номера си за всеки случай.
— Освен това, когато намерим нашия беглец, ще ни трябва помощ да го изведем от страната — каза Броуди.
Уорли кимна.
— Уведомиха ме за това — каза и добави неуверено: — Не можете да използвате обичайните дипломатически канали за екстрадиране. Има обаче и други начини.
— Приехме, че има — отвърна Броуди. — Иначе нямаше да сме тук.
Уорли се замисли за момент.
— Колкото по-малко знаете, толкова по-добре. Но обикновено използваме частен самолет, който ще уредя да чака на едно местно летище. Ако и когато дойде времето, обадете ми се и ще ви насоча към една изоставена писта близо до Каракас. Самолетът каца, качвате се с пленника си и заминавате.