Провери гласовата си поща в Куонтико, за да види дали Ал Симпсън не е решил да си спомни още нещо или се е свързал с венецуелските си партньори от петролния бизнес, но нямаше съобщения от него. Нищо изненадващо. Броуди беше сигурен, че свидетелят е казал всичко, което има за казване. От сега нататък следите щяха да идват от улиците.
Приключи с обличането и слезе долу.
15.
Броуди слезе в лобито, облечен в чисти джинси, риза и спортно сако, което да скрива кобура с пистолета. Освен това носеше маратонки, в случай че се забъркат в повече неприятности, отколкото могат да решат петнайсетте патрона на глока му.
Тейлър, която никога не пропускаше възможността да бъде първа в нещо, вече го чакаше. Изглеждаше добре с джинси, тениска и син блейзър, под който се криеше нейният кобур. Беше махнала грима си, може би в опит да изглежда по-невзрачна, макар че не ѝ се получаваше. Красивата оперена блондинка вече караше гостите и служителите на хотела да се обръщат след нея. Г-ца Тейлър имаше лице (и тяло), които не се забравяха лесно. Това беше проблем.
Огледаха лобито, което винаги е добър тактически ход, и седнаха да хапнат в ресторанта на хотела, наречен „Алто“ — претенциозно заведение, което предлагаше смътно континентална кухня на малки геометрични купчинки. Ястията бяха на порции, подобаващи за страдаща от недостиг на храна страна, но пък цените бяха като в парижки ресторант. Менюто беше на испански и английски, цените бяха в боливари, но към листа вървеше и разпечатка на днешния курс на сриващата се национална валута. Сервитьорът, възрастен мъж със сресана назад сребриста коса, на чиято табелка пишеше „Едуардо“, ги посъветва да изберат печено пиле, като обеща, че го имат, и намекна, че е прясно, което явно беше необоримият аргумент. Тейлър и Броуди го послушаха.
— Отлично — увери ги Едуардо и се понесе към кухнята.
Броуди разказа на Тейлър за телефонния разговор с Раул.
— Иска да го следваме до Финансовия център. Прозвуча ми като сравнително безопасно публично място.
Тейлър извади пътеводителя си, отвори на картата на Каракас и намери Музеум Плаза. После сравни картата със списъка на забележителности.
— Може би не.
— Защо?
— Това е недовършен небостъргач на име Кулата на Давид, на името на главния инвеститор, Давид Брилембург. Не е финансов център и никога не е бил. Строителството спряло през деветдесетте по време на банковата криза в страната и в сградата са се настанили незаконно хора. Небостъргачът бил най-големият вертикален бедняшки квартал на света допреди няколко години, когато властите преместили обитателите. — Тя затвори книгата и добави: — Пътеводителят предупреждава, че мястото било свърталище на престъпници и съветва туристите да стоят по-надалече.
— Ние не сме туристи. Имаме оръжие.
— Мозък също няма да ни навреди.
— Ще ида сам.
— Не ме изкушавай.
Поръчката им пристигна. Пилето беше сносно, макар че от опит Броуди подозираше, че на всяка улична сергия могат да си намерят по-вкусна храна за една стотна от тази цена.
Докато се хранеха, обсъждаха случая и умуваха върху един и същи въпрос — защо му е било на Кайл Мърсър да идва тук?
— Какво е общото между Венецуела и Афганистан? — попита Тейлър.
— Туристически дестинации с големи предизвикателства.
— Дрога.
— Да… но това е страната на кокаина, а Афганистан — на хероина. И двете изнасят за богати пазари като Америка и Европа, а не една на друга. Виждам някои сходства, но не и връзка.
Тейлър кимна.
— Добре, ако ти си Мърсър, как ще стигнеш от племенните територии чак до Венецуела?
— Ако съм от Делта Форс, може и с плуване.
Тейлър го изгледа така, сякаш се съмняваше в това партньорство, а може би и в избора си на кариера.
— Намира си частен самолет на някой, който не задава въпроси — каза Броуди. — И ако няма пари, краде ги. Или просто краде самолета. Този тип е изобретателен.
— А също и луд. Отрязал е главите на онези типове.
— В армията наричаме това „отклонения в поведението поради стрес“.
— А в Каракас го наричаме откачане.
Едуардо отново се появи.
— Мога ли да ви предложа десерт?
— Ще вземем разписката — каза Броуди. — Поръчката ще бъде на сметката на стаята.
— Уви, в ресторанта вече приемаме единствено плащане в брой.
— Предложете ми добър обменен курс — каза Броуди.
Едуардо кимна и се отдалечи.