„Ще се справим“ — беше я уверил Броуди.
И така беше решено. Броуди беше по-старши. Той беше главен пълномощен офицер четвърти ранг; Тейлър — с пет години по-млада и само от една година в ОКР — беше първи ранг. Броуди беше сигурен, че ако продължава в същия дух, ще стигне до главен пълномощен офицер пети ранг — най-високия. Не беше толкова сигурен в изгледите самият той да се издигне толкова. И постъпките като тази до голяма степен бяха причина за несигурността му.
Бяха подгонили Хадли в планините, в които беше израснал, и когато той стигна до затънтената колиба на предците си, Броуди и Тейлър бяха на по-малко от четиристотин метра зад него и го видяха как влиза тичешком в някаква плевня. Броуди си помисли, че е решил да се барикадира там, което щеше да ги принуди да се обадят на местния шериф и да му кажат да доведе специален отряд и да чакат, докато Хадли се предаде или докато пръсне малкото мозък в главата си.
Но не се случи това. Докато изскачаха от колата с 9-милиметрови „Глок“ в ръце, Хадли излетя от плевнята на гърба на муле, за което по-късно установиха, че дължи отличната си форма от пренасянето на суровини до лабораторията за метамфетамини от почти година и половина.
Хадли се понесе към тях като някакъв подивял Джеронимо, като стреляше на автоматична; беше истинско чудо, че не успя да ги улучи. Колата им обаче не извади такъв късмет.
Броуди отвърна на огъня в опит да убие типа, който се опитваше да убие него, както те учат в курса по начално военно обучение. Да улучиш човек върху муле обаче се оказа доста сериозно предизвикателство, особено ако стреляш и в същото време се опитваш да намериш прикритие. Така вместо Хадли Броуди улучи мулето в задника.
Мулето се изправи на задните си крака и Хадли падна. Претърколи се и се надигна, като продължи да стреля. Тейлър отвърна на огъня и го простреля в дясното рамо. По-късно твърдеше, че целта ѝ била да го рани; Броуди знаеше, че това са пълни глупости, тъй като военните не те учат да се целиш, за да раняваш. Но както казваха в армията, „целих се точно в това, което улучих“.
В крайна сметка и мулето, и Хадли оцеляха. Броуди обезоръжи Хадли и го превърза, за да не му изтече кръвта, докато Тейлър се правеше на доктор Дулитъл, като му гукаше успокоително и бинтоваше раната му. „Господи, Броуди! — каза му тя. — Трябваше ли да прострелваш мулето?“. Това беше първият, но явно не и последният път, когато щеше да чуе този въпрос.
Простреляното муле се превърна в медийна сензация, а интернет полудя. Организацията за защита на правата на животните ПЕТА излезе с остър протест; мнозина пък посочиха, че мулето е животното талисман на Уест Пойнт. Нямаш ли срам, Броуди?
Говорител на Пентагона се извини за прострелването на мулето, армията плати за ветеринарното лечение и добичето се възстанови напълно. За да компенсира малоумната жена на Хадли за психическите страдания, които понесла, когато видяла горкото животно във ветеринарната лечебница, армията ѝ даде достатъчно пари да си купи породист жребец от Кентъки.
Единствената добра новина беше, че името и снимката на Броуди не стигнаха до медиите, което беше жизненоважно, като се имаше предвид по какви случаи работеше обикновено. Същото се отнасяше и за Тейлър, която се превърна в герой в ККР, тъй като именно тя беше простреляла Хадли и по този начин беше спасила живота на всички, включително и на мулето. Броуди ясно си даваше сметка, че ако беше успял просто да убие Хадли, на никого нямаше да му пука и щеше да спести куп неприятности на всички.
Хакет прелисти някакви документи на бюрото си.
— Не ви извиках заради мулето. — Погледна Броуди и Тейлър и направи пауза за по-драматичен ефект. — А заради Кайл Мърсър.
Кайл Мърсър. Най-прочутият армейски дезертьор след редник Еди Словик, войник от Втората световна война и последният, екзекутиран за дезертьорство.
Изведнъж срещата стана извънредно интересна за Броуди.
3.
Броуди се опита да си спомни какво знае за случая. Капитан Кайл Мърсър беше от Първото оперативно подразделение на специалните сили — Делта, по-прочута като Делта Форс. Той беше елитът на елита, едно от най-мощните оръжия във военния арсенал и върхът на копието в кампанията срещу талибаните в Афганистан. Една нощ преди три години, докато бил с малък екип в отдалечен аванпост в Хиндукуш, изчезнал. Според колегите му капитан Мърсър най-вероятно бил избягал някъде след полунощ. Взел със себе си цялата си екипировка, включително очилата за нощно виждане и автомата М-4, но никой не го видял да напуска аванпоста и никой не забелязал липсата му до настъпването на утрото. Заключение — дезертирал.