Колата зави и тръгна към тях.
Броуди хвана ръката на Тейлър и я дръпна зад една колона пред офис сградата точно когато шофьорът включи дългите светлини.
Колата пъплеше бавно по улицата. Броуди прехвърли наум възможностите им. Ако ги бяха видели, щяха да ги спрат. В най-добрия случай ги очакваше грубо изнудване. В най-лошия щяха да намерят оръжията им.
Колата приближи. Като се имаше предвид колко пуста е улицата, Броуди си помисли, че двамата с Тейлър ще успеят да се справят с ченгетата и да се чупят. Ако се наложи. Броуди си припомни разказа на Уорли за онзи с двойното гражданство и си помисли, че най-вероятно ще им се наложи.
Двамата с Тейлър се долепиха до колоната — толкова плътно един до друг, че помежду им не можеше да се пъхне и кредитна карта. Големият Броуди преценяваше как да се измъкнат от положението, докато Малкият Броуди интерпретираше погрешно сетивните възприятия и се събуждаше, с което определено не помагаше.
Полицейската кола вече беше почти до тях. Двамата останаха скрити в сянката, когато фаровете осветиха колоната пред тях.
Колата продължи да се движи и Броуди и Тейлър се плъзнаха около колоната, за да останат в тъмното. Минаха още секунда-две… след което шофьорът даде газ и продължи напред.
Двамата останаха залепени за колоната още около минута и слушаха как колата се отдалечава. Малкият Броуди продължаваше да се държи непрофесионално, което си беше напълно характерно за него, така че Броуди се дръпна от Тейлър и погледна тъмната улица. Полицейската кола не се виждаше никаква.
Обърна се към Тейлър, която го гледаше. Помежду им беше преминал някакъв намек за нещо и това можеше да означава само неприятности за мисията, да не говорим за кариерите им.
Броуди прочисти гърлото си.
— Разминахме се на косъм.
— Да. — Тя погледна в посоката, в която вървяха. — Изгубихме Раул, но мисля, че виждам кулата оттук.
Продължиха по тъмната улица, като отлично си даваха сметка, че са сами в опасен и лишен от закони град, на опасна и незаконна мисия и без да могат да разчитат на никого освен на себе си.
18.
Кулата на Давид, известна и като Финансовия център, представляваше всъщност комплекс сгради, като основната се извисяваше над останалите със своите четирийсет-петдесет етажа. Тя беше ъгловата структура със скелет от бетон и стомана, облицован със стъкло. Цели части от нея бяха недовършени и показваха оголени подове и тавани. Приличаше на строеж, само дето бетонът беше стар и на петна, а много от стъклата бяха разбити. Щеше да изглежда съвсем на мястото си във военна зона. Или във филм със зомбита.
Слънцето потъваше зад хоризонта и кулата се открояваше на фона на синьо-лилавото небе. Броуди и Тейлър тръгнаха бавно към нея.
Целият комплекс беше заобиколен от бетонна стена с метален портал. Пред него стояха трима мъже, макар че беше трудно да се определи дали са охрана, безделници или бандити.
Приближиха още и видяха, че тримата са с тъмносини униформи. Единият се беше облегнал на мотоциклет и пушеше. Другите двама стояха до портала с автомати на гърдите.
Пушачът ги забеляза и им махна от другата страна на улицата.
— Aquí, aquí.
— Para quién? — попита Тейлър.
— Raúl — с известно нетърпение отвърна мъжът. — Aqui.
— Ако се наложи, първо се захващаме с двамата с автоматите — каза Броуди. — Аз поемам десния, ти левия.
— Разбрано.
Пресякоха пустата улица и докато приближаваха, видяха, че онзи с цигарата е по-възрастен от другите двама, може би на около четирийсет и пет. Имаше тънък като молив мустак, дълго изпито лице и голям белег, който се спускаше по хлътналата му буза. Беше въоръжен с пистолет в кобур на кръста. Мъжът метна фаса към бордюра. Двамата по-млади, към трийсетте, не сваляха погледи от тях.
Белега попита нещо на испански и Тейлър отговори. Последва кратък разговор, по време на който всички поглеждаха към Броуди и сигурно се чудеха що за мъж оставя жена да говори вместо него. На Броуди му се искаше да им каже, че се е провалил с испанския и е започнал да учи френски, но за целта трябваше да знае поне малко езика.
Един от младите отключи портала и го отвори. Белега им даде знак да влязат.
— След теб — каза Броуди и посочи портала.
Белега го изгледа с мъртвешки поглед и повтори със силен акцент:
— След теб.
Броуди и Тейлър минаха през портала, следвани от двамата с автоматите. Белега затвори след тях и също ги последва.
Прекосиха площ с избуяла трева и напукана настилка, след което минаха между две дебели колони и се озоваха в открит кръгъл атриум с балкони на няколко нива. Вонеше на мухъл и боклук, всяка повърхност беше покрита с графити, някои просташки, други по-артистични. Много бяха политически. В сумрака Броуди различи едно послание, изписано на отсрещната стена с големи жълти букви: CHÁVEZ VIVE. Чавес е жив.