Е, Чавес беше мъртъв. Както и всяка надежда на Венецуела да постигне високия финансов статус, за който си бяха мечтали дизайнерите на тази огромна руина.
Навсякъде се виждаха следи от настанилите се някога тук — през атриума бяха прокарани жици, парапетите на балконите бяха боядисани в ярки цветове, а високите стени от тухли образуваха импровизирани стаи на горните нива.
— Levanta los brazos — каза Белега.
— Къде е Раул? — попита Броуди.
— Levanta los brazos — повтори мъжът и вдигна ръце.
— Ще ви спестя занимавката — каза Броуди. — И двамата сме въоръжени с пистолети и няма да ги получите.
Тейлър преведе — вярно, ако можеше да се съди по реакцията. Белега изгледа кръвнишки Броуди и каза нещо.
— Предайте оръжията си, или няма да се срещнете с никого преведе Тейлър.
— В такъв случай си тръгваме — каза Броуди. — Назад.
И отстъпи назад към портала. Един от младите бързо тръгна, за да го изпревари и да му препречи пътя. Броуди се обърна към него. Мъжът не беше преместил автомата си, който още беше на гърдите му. Броуди беше сигурен, че ще успее да счупи челюстта му със собственото му оръжие, преди да е успял да го насочи за стрелба. Тези типове не бяха професионалисти — повече приличаха на ченгета от някой мол с техните едрокалибрени играчки. Проблемът беше, че бяха трима.
— Разкарай се от пътя ми — каза Броуди. Мъжът не помръдна, но когато Броуди се наведе към него, отстъпи крачка назад.
С периферното си зрение Броуди видя, че Тейлър го е последвала и върви към изхода, но и нейният път беше препречен от другия мъж с автомат.
По всичко изглеждаше, че нещата могат да загрубеят наистина бързо.
Но пък от друга страна, Раул беше човек на Уорли и ако с тях се случеше нещо, Раул и Уорли щяха да се озоват в наистина лайнян свят. Броуди реши, че всичко това е най-вероятно някакъв местен вариант на мерене на пишки и че ако не отстъпят, положението няма да ескалира.
Всъщност опитът от минали подобни положения каза на Броуди, че е време и той да си покаже пишката. Обърна се към Белега.
— Обади се на Раул. Кажи му, че няма защо да се страхува от пистолетите ни. Дошли сме да купим информация за американското посолство, а не да го обираме. Кажи му също, че не се нуждае от трима телохранители и че е най-добре веднага да си домъкне мършавия задник тук.
Тейлър преведе, макар по тона ѝ да личеше, че извърта думите му така, че да звучат по-дипломатично.
Въпреки това Белега изглеждаше здравата ядосан. Извади телефона си и позвъни. След кратък разговор затвори и каза нещо на Тейлър.
— Раул иска ние да отидем при него — преведе тя. — И че само се излагаме на опасност, като задържаме оръжията си.
— Нещо не разбирам логиката му. Добре, кажи на този задник да ни заведе при шефа си — каза Броуди и добави. — Задници две и три остават тук.
Тейлър заговори на Белега. Той кимна и каза нещо на другите двама, които тръгнаха обратно към портала. После даде знак на Броуди и Тейлър да го последват. Прекосиха атриума към основната кула и влязоха в подобно на лоби помещение със стълбище. Броуди забеляза отворени врати на асансьори, но без кабини. Двамата с Тейлър продължиха след Белега нагоре по широкото стълбище.
Първият етаж беше разделен със стени от блокчета от сгурия, които се издигаха почти до тавана и създаваха огромен лабиринт от стаички, несъмнено построени от самонастанилите се. Продължиха към втория етаж, който приличаше на предишния, и последваха Белега по тясна пътека между тухлените стени и входове. Някои от входовете имаха врати, но повечето бяха закрити с парцаливи чаршафи.
Над пътеката имаше окачени на вериги флуоресцентни лампи, но тръбите им не работеха, липсваха или бяха строшени. Електричеството, прокарано по незнайно какъв начин от бившите обитатели, вероятно беше отдавна прекъснато.
В сумрака Броуди успяваше да различи отделни детайли в стаите, покрай които минаваха. Някои бяха свързани и образуваха нещо като апартаменти, макар че сега в тях имаше само останки от човешки живот — строшени рамки на легла, счупени чинии, стари щайги за плодове и индустриални отпадъци, превърнати в маси, столове и места за готвене. Някои стени дори бяха боядисани. Броуди видя на една от тях начертани с тебешир хоризонтални черти, като до всяка имаше отбелязана дата. Някой беше мерил как расте детето му.