Броуди се върна за момент към нощните си патрули в Садр, един от най-опасните квартали на Багдад, където всички коли по улиците бяха сериозно бронирани. Тогава разчиташе на бронетранспортьор с картечница M2, в случай че нещата станат интересни. А сега той и двамата му другари пътуваха през нощния Каракас в стара таратайка, въоръжени само с пистолети и с един кръст за закрила свише.
Пристигнаха в „Ел Дорадо“ малко след осем, без инциденти. Луис мина през охранявания портал и спря пред входа.
Броуди му даде три двайсетачки.
— Благодаря. Представи се отлично.
— Това са много пари, сеньор.
— За работа в опасни условия.
Луис се усмихна.
— Тук всеки ден е така.
— Да. Утре ще получиш плащане за работа в бойни условия. Отиваме в Петаре.
Усмивката на Луис се стопи.
— Ще ти се обадя кога да ни вземеш.
— Най-добре е да идем през деня.
— Да. Ще ти кажа кога.
— Ако не искаш да дойдеш, ще те разберем — каза Тейлър.
— Да — съгласи се Броуди. — Но няма да сме доволни.
— Скот…
— Ще се видим утре — каза Луис.
— Разумно ли ще е да се прибираш по това време? — попита го Тейлър. — Мога да уредя да останеш в хотела.
— Благодаря, сеньора, но съм наблизо.
— Уповавай се на глока и кръста — каза Броуди.
— Si…
Появи се портиер и отвори предната и задната врата. Броуди и Тейлър пожелаха на Луис приятна вечер и слязоха. Портиерът погледна след отдалечаващата се кола и попита:
— Регистрирани гости ли сте, или идвате за вечеря?
— И двете — отвърна Броуди.
— Съжалявам, но ресторантът е затворен.
— Всъщност сме регистрирани в бара.
— Да…? Добре. Барът е отворен.
Броуди и Тейлър влязоха в хотела.
— Ти си грубиян — каза му Тейлър.
— При това арогантен. И имаме работа за вършене. Освен това се нуждая от питие.
Отидоха в салона на лобито, който беше почти пуст, и седнаха на същото място, където се бяха срещнали с Уорли.
Поседяха мълчаливо известно време. Накрая Тейлър попита:
— Наистина ли си много хладнокръвен в опасни ситуации, или просто не разбираш какво става около теб?
— Понякога едното, понякога другото.
— Много успокояващо.
Питиетата им пристигнаха и двамата се чукнаха.
— Представи се добре днес — каза Броуди.
— Благодаря, но не се нуждая от потвърждението ти.
— Разбрано. Е, все пак мисля, че постигнахме известен напредък.
Тя кимна.
— Защо Кайл Мърсър е тук? — попита Броуди.
— Мисля, че вече обсъдихме това.
— Добре. — Той я погледна в полумрака. — Защо капитан Мърсър е дезертирал?
— Това също го обсъждахме.
Броуди кимна и се замисли за момент.
— Ето нещо ново — каза той. — Започвам да мисля, че случаят не е просто изправяне на беглец пред правосъдието. Ти имаш ли подобно чувство?
— Кажи ми на какво се основава то.
— На повече от десет години детективска работа.
— Добре. Но може просто да си развил прекалено развинтено въображение.
— Може би.
Тя отпи от питието си.
— Доста е добро.
— По-добро от шльокавица от Тенеси.
Тейлър се усмихна.
— Не бих казала. Какво друго може да има?
— Радвам се, че попита. — Броуди се наведе към нея. — Две неща по случая нямат абсолютно никаква логика. Първо, че офицер от Делта Форс напуска хората си във военна зона, докато са заобиколени от вражески сили. Второ, че дезертьорът е минал през ада на пленничеството, след което се появява в кенефа на Западното полукълбо. — Той я погледна. — Освен това съм имал стотици брифинги, но нито веднъж не съм имал такъв като този на генерал Хакет.
— В смисъл?
— В смисъл че съм сигурен, че той — а може би и Домброски — знаят повече, отколкото казват. И съм сигурен, че Хакет не искаше да научаваме нищо повече. Нали помниш, че изрично ни каза да не разпитваме Мърсър.
— Мисля, че ти трябва още едно питие.
Броуди не преставаше да я гледа.
— Ти знаеш ли нещо, което аз не знам?
— Би трябвало да ти се обидя.
— Извинявай.
— Виж… това, което казваш, може… да е вярно. Много неща нямат смисъл. Случаят е сложен. Но нашата мисия е проста — да намерим и да задържим капитан Кайл Мърсър. Не я усложнявай с… конспиративни теории.
— Прекалявам с телевизионните сериали.
— Очевидно.
— Искаш ли още едно питие?
— Не. Като пребита съм от умора. — Тя стана. — Не прекалявай с пиенето. И не чукай на вратата ми.
— Ами ако разгадая случая?