— Ще ми кажеш на сутринта.
— Закуска в осем?
— Звучи добре.
— Buenas noches.
Тя се усмихна.
— И на теб.
Броуди я загледа как се отдалечава към асансьорите.
След дванайсет години на тази работа беше станал добър в преценяването на хората. Маги Тейлър беше сериозна, когато каза да не чука на вратата ѝ. И излъга, когато каза, че е обидена от въпроса му.
20.
Броуди си поръча втори ром, който го настрои да се обади на шефа си. Качи се горе и влезе в апартамента през общата дневна с малката надежда, че Тейлър е решила да изпие още едно и да го изчака. Стаята обаче беше празна. А вратата на спалнята ѝ беше затворена. „Не чукай на вратата ми“.
Звучеше като добър съвет, дори след две питиета. Отиде при минибара за трето.
Намери миниатюрна бутилка местен ром и я изсипа в една чаша, след което — шумно — добави лед от кофата и погледна към вратата ѝ, която си остана затворена. „Какви ги правиш, Броуди?“.
Влезе в своята стая, заключи я и излезе на балкона.
Остави чашата на масата и извади смартфона си. Имаше обхват и се беше свързал с местен мобилен оператор, така че нямаше да му се наложи да си има вземане-даване с безжичния интернет на хотела. Отвори приложението за криптиране Signal, което с Домброски бяха започнали да използват, когато той беше на деликатни мисии зад граница. Навремето на човек му трябваше специално оборудване, за да общува сигурно, а въпросното оборудване физически се намираше в американското посолство в страната. Днес всеки можеше да свали безплатно приложение за смартфона си, предлагащо криптиране, което дори Агенцията за национална сигурност не можеше да разбие. Или поне от АНС искаха хората да си мислят така.
Обади се на Домброски, който вдигна след второто позвъняване.
— Господин Броуди. Как е в Париж на Южна Америка?
— Мисля, че така наричат Буенос Айрес.
— Вярно. Сам ли си?
— Да.
— Полковник Уорли ми се обади да потвърди, че сте се срещнали в хотела.
— Така е.
— Каза ми за пътуването ви от летището.
— Нищо особено.
— Не се опитвай да убиеш някого и гледай да не убият теб. Имаш работа за вършене.
— Да, сър. — Броуди седна на един стол, взе чашата си и отпи.
— Уорли каза, че сте питали за проститутки?
— Каза ли също, че е специалист по темата?
Домброски се разсмя.
— Не. Но ти ще ми кажеш защо си питал.
— Защото се оказа, че идеята ни с госпожица Тейлър да поговорим отново с Ал Симпсън е била добра. — „Не се ли гордееш с мен, полковник?“. — Симпсън не е попаднал на Мърсър в бара на „Мариот“ — продължи Броуди. — Призна си, че го е видял в бардак.
Домброски помълча за момент, после каза:
— Трябваше да се сетя.
— Симпсън описа най-общо заведението и къде може да се намира. Затова попитах Уорли за проститутки и бардаци, а той ме свърза с един тип на име Раул.
— Добра детективска работа. И говори ли с… как му беше името?
— Раул. С госпожица Тейлър се срещнахме с него и той предположи, че мястото, което търсим, се намира в една гадна част от Каракас, наречена Петаре. Това отговаря на описанието на Симпсън за пътя му до бордея.
— Добре. Значи смяташ, че Мърсър често посещава заведението?
— Симпсън каза, че изглеждал там като у дома си. Сякаш е… може би нещо повече от клиент.
— Добре. И как така не си там в момента?
— Ще идем утре.
— Това не е в твой стил, Броуди.
— Петаре е много… опасна част от града. Контролира се от организирани банди. Решихме да разузнаем по светло.
Домброски отново помълча.
— Здравата си набил спирачки — каза накрая. — Можехте да приключите през нощта и утре да сте си у дома.
След седемнайсет години в армията Броуди беше свикнал с „можем“ културата на военните — днес правим трудното, а утре невъзможното. И ѝ се връзваше в повечето случаи. Но не във всички. В Ирак бяха загинали твърде много хора, които днес щяха да са живи, ако те и офицерите им бяха малко по-предпазливи и не напираха да се покажат като мъжаги.
— Броуди?
— Утре. Тази вечер пих — добави той.
— Тейлър с теб ли ще отиде?
— Ще видим.
— Решението е твое.
— Както и нейно.
— Как е тя?
— Чудесно. Да се върнем на темата проститутки.
— Добре.
— Специалитетът на въпросния бардак, в който е бил Симпсън, са малолетните момичета. Детска проституция.
Домброски не намери думи за отговор.
— Затова ще имаме проблем с този свидетел, ако се наложи да го извикаме в съда.
— Не мисли толкова напред, Броуди. Прокуратурата да му мисли. От теб се иска да задържиш Кайл Мърсър и да го доведеш в наша юрисдикция.