— Това го знам.
— И да не го разпитваш. Направиш ли го, адвокатът му ще каже, че си го разпитвал в негово отсъствие…
— Това също го знам.
— Не го питай нищо освен за името, ранга и служебния номер. След това му прочети правата пред свидетел — Тейлър — и си отбележи, че е разбрал. После сложи лепенка на устата и чувал на главата му.
— А кога да го сритам в ташаците?
Домброски подмина въпроса му и продължи:
— Уорли каза, че сте екипирани.
— Да. Но без тиксо и чувал.
— Купете си нужното и харчете колкото трябва за информация. Подкупвайте онези, които трябва. Случаят няма определен бюджет.
— Добре. Сметката ми в бара е доста набъбнала. Говори ли с Уорли за извеждането от страната?
— Да. Няма проблем.
— Така каза и той. Някакви подробности?
— Ще ви каже, когато се стигне дотам. Как е времето при вас?
— Горещо и влажно.
— Тук е приятно. Стана по-хладно.
— Полковник, не те ли тормози, че не знаем защо офицер от Делта Форс е дезертирал?
— Тормози ме, че е дезертирал и че е опозорил униформата и страната си.
— Да, но…
— Колкото до това защо го е направил, можеш да си сигурен, че ще измисли някаква небивалица пред военния съд. Междувременно не ми пука. На теб също не би трябвало да ти пука. Не си му адвокат, свещеник, психиатър или наставник в живота. Просто го намери този кучи син и го доведи тук, за да бъде обвинен.
Броуди познаваше добре шефа си и беше сигурен, че на полковника му пука за причината за дезертирането на Мърсър; всъщност самият Домброски винаги казваше на следователите си да не забравят петте основни въпроса — кой, какво, къде, кога и защо. Очевидно полковникът беше получил други заповеди от генерал Хакет. Със сигурност. Но защо? Винаги се свеждаше до защо. До мотива.
Броуди смени темата.
— Имаш ли нещо ново за мен?
— Всъщност да. Помниш ли Робърт Креншо? Онзи от Държавния, дето го убиха миналата година в Пешавар?
Броуди помнеше. Робърт Креншо беше аналитик на Държавния департамент в американското консулство в Пешавар в Северен Пакистан, при племенните територии. Тъй като не беше военен, убийството му не беше в юрисдикцията на ОКР, но ФБР беше помагало на пакистанските власти в разследването. Подробностите по случая трудно можеха да се забравят. Тялото му било намерено от местната полиция в празен апартамент, бил вързан за стол и с прерязано гърло. Имало следи от жестоки изтезания, включващи и — но не и ограничаващи се с — екстремен маникюр. Извършителят или извършителите така и не били открити, но се смяташе, че американецът е бил убит от талибаните или Ал Кайда.
— Помня — каза Броуди.
Последва дълга пауза.
— Мислех си за Мърсър и как е стигнал от границата между Афганистан и Пакистан до Каракас — каза Домброски. — Креншо е бил убит в началото на август две и седемнайсета. Видеозаписът на Мърсър при бягството му от талибаните е с дата тринайсети юли две и седемнайсета.
Броуди не отговори, но остави питието си и стана.
— Свързах се с мой познат военен от посолството ни в Исламабад — продължи Домброски. — Оказа се, че Креншо не е бил от Държавния департамент. Това било прикритие. Той бил от ЦРУ и през годините преди дезертирането на Мърсър е работил от другата страна на границата, в Кабул.
Броуди се замисли. Мърсър се измъква от плен в племенните територии, гневно напуска поста си, а няколко седмици по-късно американски шпионин бива измъчван и убит в град, недалеч от последното му известно местоположение — лагера на талибаните. Възможно беше да е съвпадение. Но може и да не беше.
— Генерал Хакет трябваше да ни съобщи тази информация — каза той.
— Генерал Хакет може и да не е знаел.
— Генерал Мендоса е знаел.
Домброски не отговори.
Нямаше начин началник-щабът на армията да е бил държан на тъмно за връзката на Креншо с ЦРУ, след като той е бил изтезаван и убит — особено когато един от най-смъртоносните му воини е бил на свобода в района. Дали генерал Мендоса е запознал генерал Хакет с това? На Броуди не му пукаше особено дали човекът, който спестява информация от него, има две или четири звезди. Той се опитваше да подреди пъзел, а някой от неговата страна криеше парчета от него.
— Ако Мърсър е убил Креншо, изтезанията би трябвало да са били свързани с… може би отмъщение, или опит да се изтръгне нещо от него. Това е причината хора да бъдат подлагани на мъчения.