А сега и този тип Креншо… изтезаван и убит. Като офицер на ЦРУ в Кабул Креншо най-вероятно беше работил с ОКСО и специалните му агенти на място, включително Делта Форс.
ЦРУ. ОКСО. Кабул. Пешавар.
Каракас.
Това беше парчето от пъзела, което не пасваше, нелогичната част от ненаписаната история на капитан Кайл Мърсър. Броуди погледна към хълмовете на изток и Петаре, към огромната черна маса планини и небе. Може би утрешният ден щеше да донесе някои отговори.
Влезе в стаята, заключи вратата на балкона и седна на бюрото. Инсталира VPN клиента на Уорли на лаптопа си и се запита дали току-що не е дал на АВР достъп до всичките си имейли и до историята на активността си в мрежата. Параноята подхранва сама себе си.
Потърси в Гугъл РБД-200 името на бандата, което му беше казал Раул. Не откри нищо за самата банда, но попадна на кръстника ѝ — партията Революционно боливарско движение, създадена от Уго Чавес през 1982 г., която предприела първия си неуспешен опит за преврат десетилетие по-късно. Числото 200 било добавено през 1983 г. в чест на двестагодишнината от рождението на националния герой на Венецуела Симон Боливар.
Историята и паметта имаха дълбоки корени в тази страна. Онези мутри се занимаваха с наркотици и детска проституция, но продължаваха да се кичат с революционни имена и символи като с някакви почетни значки. Броуди си помисли за Армията на Махди, силна шиитска групировка в Багдад, създадена по време на войната, която беше кръстена на един имам от деветнайсети век, за когото било предречено, че щял да се върне преди края на света. В тези асоциации имаше истинска сила, която насаждаше в членовете на тези групи идеята, че прочутите битки от миналото се водят отново и отново.
Броуди беше казал на Луис, че на тази страна ѝ трябва нов Боливар. Но в действителност това място, подобно на целия ислямски свят, имаше нужда да продължи напред и да си намери нови герои. Или може би изобщо да престане да издига някого на пиедестал.
Допи рома, стана, извади глока от кобура и го сложи на нощното шкафче, нагласи будилника, съблече се и се просна в леглото. Първият ден в страната беше минал добре. Бяха се срещнали с Уорли, бяха наели Луис, бяха разузнали града, бяха се срещнали със сводник и той току-що беше научил, че може би беглецът, когото търсят, е изтезавал и убил таен агент на ЦРУ. И между другото, че партньорката му може би също е човек на Управлението.
Преди Броуди да замине в колежа баща му се беше опитал да го уговори да остане, като измисли план да вземат заем, да купят съседната пустееща земя и да създадат истинска семейна ферма. Ако беше приел предложението му, сега щеше да бере царевица.
Вместо това беше отишъл в колежа, а след това на война. После постъпи в ОКР и тогава животът стана наистина сложен. Не беше сигурен какво ще намери утре в Петаре, дали самия Кайл Мърсър, или поредната троха по дирята, оставена от беглеца. Усещаше обаче, че мащабите на този случай се разширяват, че картината постепенно става по-фокусирана — и беше сигурен, че когато тя най-сетне се изясни напълно, видяното няма му хареса.
Отвън се чу вой на полицейска сирена и нещо като стрелба в далечината. Внезапно Броуди се върна обратно в Багдад. Знаеше, че трябва да се махне от това място, преди да е избухнала гражданска война.
Изключи нощната лампа и се унесе в неспокоен сън.
21.
Слезе за закуската с Тейлър в осем. Както очакваше, тя вече беше на масата с чаша кафе и четеше вестник на испански, който сгъна, докато той сядаше.
— Buenos dias — каза Броуди.
— Добро утро. Добре ли спа?
— Стрелбата винаги ме унася.
— И аз я чух.
Броуди си наля кафе от каната и посочи вестника.
— Някакви новини?
— Все същото. За всичко са виновни Съединените щати. Имат и „Ню Йорк Таймс“, ако искаш нещо на английски.
— Мисля, че и там ще прочета същото.
— Предполагам, че си говорил с Домброски снощи.
— Добро предположение. Искаше още снощи да отидем в Петаре. Сигурен съм, че генерал Хакет му е подпалил задника.
Броуди си помисли дали да не сподели информацията за убийството на Робърт Креншо, но реши да не го прави. Каза си, че причината не е, че не вярва на партньорката си, а защото в момента това няма отношение към случая.
Сервитьорът, млад мъж, казваше се Матео, се появи до Броуди.
— Каква е традиционната венецуелска закуска?