Матео се усмихна.
— Жена ми обикновено прави аперас с яйца, но тя не е тук, така че хотелът предлага хуевос перикос. Това е нещо като бъркани яйца, но… по-вълнуващо.
Двамата си поръчаха вълнуващите бъркани яйца, Матео се поклони и се отдалечи към кухнята.
— „Перико“ означава малък папагал — каза Тейлър.
— А аз се чудех защо не чувах птици тази сутрин.
Тейлър се усмихна. Броуди забеляза, че се е облякла подобаващо за разходката им из бедняшките квартали и е сменила блейзъра с анорак. Броуди беше по едноцветна тениска и леко памучно яке. По принцип беше достатъчно горещо за якета, но когато се разхождаш из места като Петаре, не би искал хората да разберат, че си въоръжен, преди да са се озовали срещу цевта на пистолета ти.
— Не исках да мъкна чантата, но напълних джобовете си с малко лакомства и лекарства — уведоми го Тейлър.
— Не съм сигурен, че тамошните гангстери приемат подкупи във формата на „Сникърс“, но няма да навреди.
— Взех също тазера и свински опашки — отвърна Тейлър.
— Добре. — Но ако се озовеше срещу Кайл Мърсър, Броуди нямаше да посегне към тазера. Беше се погрижил да вземе допълнителния пълнител от сейфа в стаята и бе забелязал, че Тейлър вече е взела другия. Подобно на Броуди, тя знаеше, че единственото по-лошо нещо от това да се озовеш в престрелка с гангстери е пръв да свършиш патроните.
Тейлър извади от джоба на якето си карта и я разтвори. Посочи един район в северната част на Петаре, който беше оградила с химикалка.
— Това е квартал Двайсет и четвърти юли. — Пръстът ѝ продължи надолу към центъра на Петаре. — А това е историческият център на Петаре, който навремето е бил отделен град. Там има стара розова катедрала, вероятно църквата, за която спомена Ал Симпсън.
Броуди погледна картата. Старата част се намираше почти право на изток от „Мариот“ и до нея се стигаше по шосе, което минаваше покрай летище „Франсиско де Миранда“.
— Като начало ще тръгнем по пътя, по който е минал Симпсън, после ще продължим на север към Двайсет и четвърти юли — каза той и добави: — Така ще разузнаем и ще видим кой ще реагира на присъствието ни и как.
— А кои сме ние? Каква е историята ни?
— Ние сме Кларк и Сара Боуман, най-тъпите шибани туристи на света. Може би ти искаш да направиш снимки на бедняшко порно, за да вдигнеш рейтинга си в Инстаграм.
— Отвратително.
— Да. Сара Боуман е абсолютно сдухана.
— А кой е Кларк?
— Кларк иска да се откъсне от баналния живот. И може би си мисли дали да не се забърка в малко неприятности довечера, без жена си.
— Може пък и тя да обича неприятности — предположи Тейлър.
Броуди не беше сигурен, че подобно нещо би минало. Този град може и да беше център на корупция и убийства, но все пак се намираха в традиционно католическа патриархална страна. Дали мъжете, които купуваха и продаваха жени, щяха да ги приемат като… воайори? Или като клиенти, както правеха в Банкок?
— Ще видим — каза Броуди.
Матео се върна с папагалските им омлети, които за щастие се оказаха просто яйца с домати и арпаджик. При това доста добри.
— Кажи рецептата на готвачите в офицерския клуб.
Закусиха бързо, платиха и тръгнаха към изхода. Луис едва ли щеше да ги чака, ако му беше дошъл акълът.
— Да направим арест днес — каза Броуди.
— И да се опитаме да не бъдем застреляни или отвлечени — добави Тейлър. — И освен това да не стреляме по мулета.
— Много смешно, Тейлър.
Излязоха и видяха таратайката на Луис да чака с включен двигател.
— Грубиянството ми явно е проработило — отбеляза Броуди.
— Или Луис просто е храбър и лоялен — отвърна Тейлър.
— Или просто му трябват пари. Или пък докладва на Уорли.
— Как може да си такъв циник?
— Това е роля.
— Да бе.
Портиерът отвори задната врата и Тейлър се качи. Броуди седна отпред. Луис ги посрещна с напрегната усмивка. Този път в колата не звучеше хоропо.
Броуди запозна набързо Луис с плана им да отидат до „Мариот“ и да продължат през стария център на Петаре, преди да продължат към квартал 24 юли.
— Въоръжени ли сте днес? — попита Луис.
— Да — отвърна Броуди. — А ти?
— Si. Винаги.
Излязоха през портала и продължиха по зелените улици на Алтамира.
— Националната гвардия има пропускателни пунктове около бедняшките квартали и понякога не ги виждаш, докато не е станало късно — каза Луис. — Претърсват предимно местните за оръжия и наркотици. Спират обаче и чужденци, така че трябва да скрием оръжията си. Имам специално скривалище за целта.