— Щом влезеш в бедняшките квартали, улиците стават пълна лудница — обясни Луис. — Понякога продължават и просто свършват и ти се налага да повървиш пеша, докато не намериш друга улица.
Тейлър се обърна към Броуди.
— Нашият приятел не спомена ли, че са извървели пеша част от разстоянието?
Броуди се замисли. Симпсън не беше споменал да е вървял където и да било, но пък, от друга страна, беше казал, че бил пиян, така че всичко беше възможно. Освен това Симпсън не беше споменал пропускателни пунктове, така че или не бяха попадали на такива, или хората от държавната петролна кампания просто бяха минали без проверка. Така или иначе, Броуди се надяваше, че Луис просто се безпокои прекалено за пунктовете, а ако не е така, то таратайката с двама безхаберни гринго просто ще бъде пропусната.
— Дай да видя картата — каза той на Тейлър.
Тейлър му я подаде. Улиците на Петаре изглеждаха като разклоняващи се артерии, пълзящи по склоновете и билата на хълмовете, като в крайна сметка свършваха с някаква стена. В огромни части на бедняшките квартали нямаше абсолютно никакви улици. И може би именно в онези бели петна щяха да намерят част от търсените отговори.
Броуди погледна нагоре по застроения склон от дясната им страна. В сравнение с това място Фалуджа изглеждаше като проспериращ и добре планиран град.
Луис зави по една тясна уличка с обяснението, че по нея ще стигнат до бедняшките квартали. Изкачиха едно било и забелязаха тъмнозелен военен камион. Четирима млади мъже със зелени униформи и черни бронежилетки седяха на пластмасови столове с автомати в скутовете. Отстрани на камиона беше изписано GUARDIA NACIONAL.
— Мамка му — каза Броуди.
Един от гвардейците ги видя и стана. Вече беше късно да обръщат, така че Луис продължи напред. Когато приближиха мобилния пункт, гвардеецът огледа набързо колата. Почти не обърна внимание на Броуди и Луис и Броуди си помисли, че ще преминат, но погледът на мъжа явно се беше спрял върху размазващата блондинка на задната седалка. Той вдигна ръка.
Луис промърмори нещо на испански, докато спираше и сваляше прозореца. Отправи широка усмивка към приближаващия гвардеец.
— Buenos dias, señor.
Гвардеецът се наведе и погледна Броуди и Тейлър. Едва ли беше на повече от двайсет и пет и като че ли се опитваше да си пусне брада. На табелката на униформата му пишеше „Кордеро“. Той каза нещо на испански и даде знак на Луис да слезе от колата.
Луис като че ли се опита да апелира към здравия му разум — посочи чуждестранните си клиенти и заговори с пресилена непринуденост.
Каквото и да каза, думите му не се понравиха на Кордеро. Гвардеецът му извика нещо и Луис се обърна към Броуди и Тейлър.
— Трябва да слезем за проверка.
Всички слязоха и втори гвардеец — дребен жилав тип с надпис „Рохас“ на значката — приближи таратайката. Държеше дълъг прът с огледало в края. Броуди познаваше този инструмент от многото пропускателни пунктове в Багдад, които следяха за коли бомби. В този контекст пособието беше нелепо и вероятно бе просто част от театралното изпълнение преди изтарашването.
Броуди забеляза, че Кордеро поглежда Тейлър. Гвардеецът попита нещо Луис, който поклати глава, докато отговаряше. После се обърна към Тейлър.
— Пита какво търси тук една хубава жена като вас.
— Да — каза Броуди. — Какво търси хубава жена като теб на хубаво място като това?
Тейлър се усмихна на гвардееца.
— Турист. — Направи се, че снима. — Фотография.
Кордеро каза нещо на Рохас и Броуди реши, че е някакво мръсно подмятане, защото двамата погледнаха Тейлър и се изсмяха. Тейлър, която ги разбираше отлично, продължи да се усмихва, но Броуди долови, че е напрегната.
— Какво каза той?
Тя не отговори.
Броуди се обърна към Луис.
— Какво каза той?
Луис се поколеба и отговори:
— Каза на другаря си, че може би трябва да я качат в каросерията на камиона и да я обискират. Но… не мисля, че беше сериозно… може би малко пари…
Броуди погледна Кордеро и другите трима гвардейци. Рохас още се преструваше, че проверява шасито на колата им, преметнал автомата на рамо. Другите двама пък се бяха облегнали на камиона и пушеха. Проявяваха мързела и самоувереността на корумпирани типове от службите за сигурност, които знаят, че няма кой да ги предизвика; беше виждал много такива в страни от Третия свят.
— Кажи му, че ако пипне жена ми, ще му взема автомата и ще пусна куршум в гъза му, след което ще отнеса топките на приятелчетата му.
Луис каза нещо на Кордеро, макар че Броуди беше сигурен, че не е превел точно думите му.