— Иска паспортите ви — каза Луис.
Тейлър извади фалшивия си паспорт, осигурен от Уорли. Броуди последва примера ѝ.
Кордеро разгледа внимателно двата документа, после погледна г-н и г-жа Боуман.
На Броуди му се стори, че Кордеро се опитва да реши дали това е момент да спечели малко пари, или възможност да провери дали г-жа Боуман е естествено руса. Определено не мислеше за изпълнението на дълга си, какъвто и да беше той.
Кордеро каза нещо на Луис, който преведе:
— Пита защо идвате в Петаре.
Броуди знаеше, че с едно просто претърсване Кордеро ще намери снимките на Кайл Мърсър. Може би беше време за пряк и честен отговор. Той извади снимката на Мърсър от джоба си и я показа.
— Търсим един приятел. Виждали ли сте го?
Тейлър го изгледа. Луис като че ли се смути, но преведе.
Кордеро погледна униформената снимка на Кайл Мърсър, после Броуди. На лицето му се изписа странно изражение.
— Tu amigo?
Броуди кимна.
— Mi amigo. Сега е с брада. — Потърка брадичката си.
— Él tiene una barba — преведе Луис.
Кордеро продължаваше да се взира в Броуди.
— Ти войник?
— Не.
— Амиго войник.
— Si. — И дезертьор. Кордеро не знаеше това, но очевидно познаваше Кайл Мърсър и Броуди с радост установи, че инстинктът му не го лъже. Въпросният гринго беше известен в Петаре.
— Къде мога да го намеря? — попита Броуди.
Кордеро не отговори. Взе снимката от Броуди и тръгна към камиона, като свирна на Рохас, който тъкмо преглеждаше багажника на колата. Четиримата се събраха и започнаха да обсъждат нещо. Броуди забеляза, че почти не поглеждат снимката, макар че хвърляха погледи към него и Тейлър, докато разговаряха. Явно стигнаха до консенсус и Кордеро се върна при Броуди и му върна снимката и паспортите.
— Вървете.
— Къде мога да намеря моя амиго?
Кордеро посочи улицата.
— Вървете. — После каза нещо на Луис, който преведе:
— Много съжаляваме за неудобствата и ви желаем приятно прекарване.
Кордеро се обърна и тръгна към камиона. Броуди изгледа другите трима, които също го изгледаха със смес от любопитство и нещо, което приличаше на малко страх. Може би уважение. Очевидно Кайл Мърсър беше лош омбре. Нищо изненадващо.
Луис се качи в колата и запали двигателя. Преди да се качи, Тейлър се обърна към Броуди.
— Това беше безразсъдно.
— Няма ли риск, няма печалба.
— Моля те занапред да се консултираш с мен, преди да излагаш на риск живота и свободата ни.
— Всичко е наред, щом приключи добре.
— Да имаш още някое клише?
— Прекрасна си, когато си ядосана.
— Задник. — Тейлър се качи и затръшна вратата.
Броуди седна отпред.
— Добра работа — каза той на Луис и се обърна към Тейлър. — Току-що научихме нещо. Нашият човек е доста известен тук и е много важен гринго.
Тейлър се замисли.
— Предполагам, че щяха да намерят снимките, ако ни бяха претърсили.
— Правилно. — Броуди се обърна към Луис. — Avanti.
Навлязоха сред копторите на Петаре.
— Тук ще ни спре ли полиция да ни тормози? — попита Броуди. — Или да иска подкупи?
— Не — увери го Луис. — В бедняшките квартали почти няма полиция.
— Добре.
— Прекалено опасно е.
— Моля?
— В бедняшките квартали колективос са полицията — каза Луис и обясни: — Въоръжава ги правителството, което им позволява да запазят властта и парите от наркотиците и проституцията.
Звучеше като „Кръстникът 4“ с латино елемент.
— В замяна колективос помагат на режима… — продължи Луис. — Елиминират други банди и политическата опозиция. Смята се, че много от загиналите в протестите всъщност са били убити от членове на колективос.
Броуди си помисли за племенника на Луис и се запита дали шофьорът им няма и друг мотив — освен парите и бягството в Америка — да рискува задника си в Петаре.
— Държавната петролна компания също печели от проституцията и наркотиците — продължи Луис. — Както и военните и Националната гвардия, които получават пари и влияние, ако седят и не правят нищо.
Броуди не беше сигурен, че бизнес моделът е добър, но тук той явно работеше.
— Малко е объркващо — призна Луис. — Понякога властта се измества, но онези, които търсят власт и пари, го разбират.
— Ясно. — Двамата с Тейлър понякога спореха коя страна е по-корумпирана, Ирак или Афганистан. Е, Венецуела биеше и двете.
— Добрата новина е, че полицията се страхува от Петаре — каза той на Тейлър.
— Мисля, че това е лоша новина, Скот.
— Да. Съжалявам, че попитах.