За самоотлъчка той може да бъде понижен, лишен от заплата и да прекара няколко дни в ареста, но все пак ще бъде оставен в армията.
За дезертьорството най-тежкото наказание според закона все още беше смърт.
Броуди обаче знаеше, че налагането на смъртно наказание е малко вероятно, освен ако след дезертирането не си направил нещо особено гадно, като например да помагаш на врага да убива бившите ти бойни другари или да го улесняваш по други подобни начини. Последната екзекуция за дезертьорство беше извършена през Втората световна война, когато през 1945 редник Еди Словик се изправил пред наказателния отряд. Днес най-вероятното наказание за дезертьорство беше позорно уволнение от армията след разжалване и отнемане на дължимите възнаграждения, както и затвор за не повече от пет години.
Случаят на Мърсър обаче беше различен. Той не беше някакъв новобранец, а офицер начело на екип, разположен дълбоко във вражеска територия. Прекъсването в командването, предизвикано от внезапното му изчезване, би могло да изложи хората му на голяма опасност. Освен това той беше разполагал с ценна информация за американските антитерористични операции, която би могла да бъде използвана срещу другарите му. И накрая, двама войници бяха изгубили живота си, докато го бяха издирвали. Това беше сериозен проблем и армията нямаше да се отнесе снизходително към капитан Кайл Мърсър. Особено ако беше дезертирал, за да премине на страната на врага — което беше малко вероятно, но все пак възможно.
Три месеца след изчезването на Мърсър най-лошите страхове на армията се сбъднаха — талибаните пуснаха видеозапис със заложници, разпространен в джихадистки сайтове и отразен от всички основни медии. Записът показваше Мърсър, коленичил пред петима талибански бойци. Беше очевидно, че не се е озовал там доброволно — и че евентуалното му предложение да стане джихадист е било отхвърлено. Изглеждаше зле — изпит, изпосталял, с празни очи, брадясал. Беше облечен в бяла туника и торбести бели панталони. Похитителите му бяха изцяло в черно и държаха калашници пред гърдите си. Видеото се появи през май 2015, след като обществеността вече беше видяла множество подобни записи на ИДИЛ, следващи един и същи трагичен сценарий — нереалистични и невъзможни искания, следвани от бездействие на Запада и в крайна сметка завършващи с обезглавяване. Но Мърсър беше заловен не от ИДИЛ, а от талибаните, а те искаха да сключат сделка. Един от похитителите му прочете списък с имената на шестима талибански командири, които в момента се намираха в Гуантанамо и които трябваше да бъдат разменени за капитан Мърсър. Самият Мърсър не каза нищо. Просто гледаше безизразно, без да показва никакви емоции. И никакъв страх. След като изброи исканията си, талибанският боец сграбчи Мърсър за тила и се обърна към обектива.
— Този е един от най-големите ти воини, Америка — каза той на пущу. — Намерихме го да бяга като долен страхливец. Бихме го убили като куче, но нашите братя муджахидини са по-важни. Ние сме верни на нашите войници. А вие? — И с това записът свърши.
Когато го гледа за първи път, Броуди си беше помислил, че е странно, че Мърсър не говори. Обикновено беше по-ефективно — и деморализиращо — да накараш пленника да изрече исканията. Възможно беше похитителите му да са се опитали да го накарат да отправи посланието и той да е отказал, дори след изтезания. И затова те говореха, докато капитан Мърсър беше коленичил в прахта, предизвикателен с мълчанието си и с безстрашния си поглед.
След пускането на клипа родителите на Мърсър също излязоха със собствен запис, с който се обръщаха към похитителите на сина им. Броуди помнеше предаването. Изглеждаха така, сякаш не бяха спали седмици наред, и с треперещи гласове прочетоха предварително написаното си обръщение към някаква банда фундаменталистки ненормалници в другия край на света.
Бети Мърсър изглеждаше определено по-зле от съпруга си. Беше с пепеляво лице и се тресеше, и не след дълго каза защо — бяха ѝ открили рак на панкреаса и ѝ оставаха само няколко месеца живот. Тя умоляваше да освободят сина ѝ с надеждата да го види за последен път, преди да си отиде. Дори цитира Корана — нещо, че Божията милост била по-силна от гнева Му.