— Добре. Чао. — Броуди слезе от таратайката, следван от Тейлър, която пожела успех на Луис.
— Vaya con Dios — отвърна ѝ Луис.
Броуди и Тейлър тръгнаха към стълбището.
Тръгнаха нагоре по стръмното ронещо се стълбище, което се виеше и се пресичаше от няколко тесни улички между притиснатите една в друга постройки. Броуди чу гласове някъде отпред и след няколко минути стигнаха равно място, пълно с мъже, жени и деца. Пред тълпата стоеше млад мъж, застанал на платформа от дървени сандъци, който викаше номера от списък в ръцете си. При всеки обявен номер някой от тълпата се обаждаше и излизаше напред, вдигнал високо някакво листче. Приличаше на местна версия на борсата в Ню Йорк. Но каква беше стоката?
Броуди се вгледа по-внимателно и видя, че много от хората са видимо болни или се нуждаят от грижи. Един възрастен мъж кашляше неудържимо. Млада бременна жена седеше на стол в сянката с ръце на корема, заобиколена от няколко жени. До тях млад мъж притискаше ръката си, която беше увита в пропит с кръв парцал.
— Прилича на медицинските клиники, които организирахме в Афганистан — каза Тейлър.
— Да.
По-нататък имаше ниска боядисана в аквамарин сграда със стенопис, изобразяващ тропически птици. Над входа ѝ имаше червен кръст, а от двете страни на вратата стояха четирима мускулести мъже с черни тениски, джинси, червени барети и червени кърпи, вързани около дебелите им бицепси. И четиримата носеха калашници на гърдите си и оглеждаха тълпата. За разлика от клоуните от Националната гвардия долу, тези омбре имаха вид на хора, които се отнасят сериозно към работата си.
— Тези клиники в бедняшките квартали са били организирани от Чавес — каза Тейлър. — Но повечето са затворили поради недостига на материали. И защото докторите са се махнали.
— Никога повече няма да се оплаквам от военните болници.
— Тъжно е — рече Тейлър.
Броуди забеляза още неколцина мъже с барети и калашници, които патрулираха през тълпата.
— Мисля, че онези типове са от РБД-200. Бандата, която управлява клиниката.
— А режимът управлява бандата — каза Тейлър. — Използват достъпа до здравеопазване и храна като средство за натиск. Ако се противопоставиш на бандата или на режима, не получаваш онова, от което имаш нужда. Така се печелят сърца и умове.
Броуди кимна. Спечелването на „сърца и умове“ беше концепция за борба срещу бунтовниците с продължителни и ужасни последствия, прилагана от Щатите първо във Виетнам, а после и в Ирак и Афганистан. Американските военни вдигаха голям шум и отправяха „емоционални и интелектуални призиви“ към населението, като строяха пътища, училища и болници и даваха обещания за сигурност — макар че крайният резултат беше организирана корупция.
Концепцията за сърцата и умовете имаше и обратна страна. Чичо Сам — или чичо Николас — можеше да даде, но можеше и да вземе. Винаги имаше йерархия, определяща кой ще бъде облагодетелстван от правителствената щедрост и колко бързо. И в страни на ръба като Афганистан — а сега и Венецуела — тези решения понякога определяха дали някой ще живее, или ще умре.
Броуди погледна младия мъж, който викаше имена и номера от платформата. Запита се какво ли е необходимо, за да влезеш в списъка му. Или да бъдеш зачеркнат.
— Три часа — каза Тейлър.
Броуди се обърна надясно и видя, че един от типовете от РБД-200 ги приближава.
Мъжът спря на няколко крачки от тях и ги изгледа, сякаш са слезли от космически кораб. Беше висок, с четвъртита челюст и тъмни, дълбоко разположени очи, които се стрелкаха между двамата и накрая се спряха върху Броуди. Каза нещо на испански.
— No habla enpañol — отвърна Броуди. Зачуди се дали Тейлър няма да реши, че също не може да habla, но не смяташе, че моментът е подходящ да се правят на тъпи.
Тя каза нещо на мъжа, след което преведе на Броуди:
— Пита какво правим тук.
— Ние сме семейство Боуман. Най-тъпите шибани туристи от семейство Грисуолд насам. Питай го той какво прави тук.
— Скот…
— Ние сме американци, които се интересуват от социализма. Пробвай това.
Тя кимна и заговори с мъжа на испански.
Той като че ли остана доволен от отговора, макар че май не му повярва особено. Тейлър и човекът от РБД размениха още няколко думи, след което Тейлър преведе:
— Казва, че сме късметлии, че сега РБД-200 командват тук. Този квартал, Двайсет и четвърти юли, преди бил управляван от престъпници. Те щели да ни отвлекат. — Тейлър замълча за момент и добави: — Казва, че РБД-200 избили всички престъпници.
— Наистина сме късметлии.