Выбрать главу

— Идвам с вас.

— Жените нямат място в бардак, освен ако не отиват по работа.

— Аз съм по работа.

— В такъв случай седни зад волана и бъди готова да ни измъкнеш оттук. — Броуди добави: — Това е заповед.

— Слушам, сър.

Луис взе пистолета си и двамата слязоха. Тейлър се прехвърли на мястото на шофьора.

Броуди извади глока от кобура и го пъхна в колана си под якето, след което даде знак на Луис да го последва.

Луис, който вече беше започнал да осъзнава, че се е сдобил с най-лошата работа в Каракас, прилежно го последва към бордея на прокълнатите.

Броуди бързо прецени сградата, докато приближаваха. Беше квадратна, със страна около дванайсет метра, без прозорци на втория етаж, където най-вероятно момичетата изпълняваха номерата си. Зад сградата имаше ограден с бетонна ограда двор, от който се чуваше бръмченето на генератор. Клиентите на бордея може би нямаха нищо против да чукат на тъмно, но държаха бирата им да е студена и дупката да е с климатик.

Отстрани имаше един прозорец с решетки и Броуди надникна в полутъмното помещение. Различи светлини на бар и светеща неонова емблема на бира.

Отидоха при входа и Броуди забеляза охранителна камера над металната врата. Натисна копчето на интеркома и зачака. От говорителя се разнесе глас на испански и Луис отговори. Броуди не знаеше какво каза, но разпозна думите „сервеса“ и „туриста“. Бира за жадни туристи не беше основният бизнес на „Клуба на прокълнатите“, но въпреки това вратата се отвори. Висок тип с голям нос и шавливи очи ги изгледа.

Луис в ролята на шофьор или гид на американския си клиент каза няколко думи на мъжа и той им даде знак да влязат.

Мястото беше прохладно и тъмно, миришеше на цигарен дим и бира. Покрай едната страна имаше бар, а на друга бяха монтирани разноцветни въртящи се клубни светлини. Двете големи тонколони на бетонния под мълчаха. Единственият друг клиент, който можеха да видят, беше набит тип с тениска и джинси, който седеше на висок стол на бара и пиеше бира. Младата дама, която бяха проследили, седеше на маса до тонколоните и пушеше. Обърна се и се усмихна на Броуди.

Броуди се обърна към мъжа, който ги беше пуснал да влязат.

— Търся нещо по-специално.

Луис преведе и мъжът се усмихна. Отговори и Луис преведе:

— Имаме много специални момичета. Моника ей там ще ви осигури чудесно преживяване. Имаме и други момичета горе. Мога да ви ги доведа да ги огледате.

— Искам нещо по-младо от нея — каза Броуди.

Мъжът отговори и Луис каза:

— Има особено специално момиче, Лусия, навършила е осемнайсет миналата седмица и още е девствена. Много красива. Може да ѝ се обади да дойде. Но това ще струва повече, разбира се.

Броуди извади от джоба си пет двайсетачки.

— Още по-младо.

— Una niña — преведе Луис.

Мъжът се загледа в парите, после погледна Броуди в очите и каза на английски:

— Не и тук.

— А къде?

Мъжът се поколеба, после каза:

— „Ел Галинеро“.

— Галинеро е… място за женски пилета — обясни Луис.

— Кокошарник — предположи Броуди.

— Si — каза Луис. — „Кокошарника“.

Броуди погледна мъжа.

— Къде е „Кокошарника“? Dónde?

Мъжът ги изгледа преценяващо. Каза нещо на Луис и той преведе:

— Казва, че „Ел Галинеро“ е място, на което те водят, а не което намираш сам.

— Как се казва той?

Луис попита и мъжът отговори:

— Пепе.

— Добре — каза Броуди. — Пепе от „Клуба на прокълнатите“ ни е препоръчал „Кокошарника“.

Луис преведе. Пепе кимна и каза още нещо, като жестикулираше, сякаш упътва.

Луис се обърна към Броуди.

— Тукашните улици имат имена, но не и табели. Той обаче ме упъти подробно и мисля, че ще успея да го намеря. По-нагоре по хълма е. Голяма бяла сграда, едноетажна и без прозорци.

Това отговаряше на описанието на Ал Симпсън. Беше доста общо, но пък от друга страна, колко бардаци с малолетни проститутки можеше да има тук?

Пепе заговори отново и Луис преведе:

— Отваря само вечер. В седем.

Броуди погледна мъжа с шавливите очи и се запита какви ли са отношенията му с РБД-200. Дали щеше да съобщи за това на бандата? Скоро щяха да разберат. Броуди даде парите.

Пепе не благодари, но изглеждаше щастлив от неочакваните гущери, които сигурно се равняваха на около осемдесет милиарда боливари.

Броуди и Луис излязоха и се върнаха при колата.

Тейлър слезе и Луис седна зад волана, докато тя и Броуди се настаниха отзад, сякаш са туристи с шофьор.