— Попаднахте ли на нещо?
— Si — отвърна Броуди. — Имало едно място, наречено…
— „Ел Галинеро“ — довърши Луис, докато потегляше нагоре по хълма.
— Точно. „Кокошарника“. За много млади кокошчици.
— Мислиш, че това е мястото ли?
— Да проверим мястото и отвън и да видим дали отговаря на описанието на нашия приятел. И ако отговаря, ще се върна довечера.
— Идвам с теб довечера.
— Ще го обсъдим.
Продължиха мълчаливо по тесните непавирани улици на квартал Двайсет и четвърти юли.
Е, помисли си Броуди, ако „Ел Галинеро“ беше мястото, на което Симпсън беше видял Мърсър, се беше оказало лесно за намиране. Неприятностите винаги са лесни за намиране. Грехът, корупцията и човешката поквара са лесни за намиране. Беше откривал тези неща по целия свят. Дори по хълмовете на Кентъки и в казармите. Винаги трябваше да си напомня, че достойнствата и добротата също са лесни за намиране. Но работата му не изискваше да търси тях.
— Надявам се нашият човек да е там довечера — каза Тейлър.
— Ще видим.
Броуди се надяваше, че в „Кокошарника“ няма да ги чакат типове от РБД-200.
23.
Броуди седеше на задната седалка до Тейлър. Пътуваха през тесните проходи, минаващи за улици в този квартал от построени с подръчни материали коптори. През прозореца се усещаше, че денят се сгорещява; миризмата на боклук и човешки мръсотии изпълваше неподвижния въздух. Бедняшките квартали на Каракас от двайсет и първи век бяха като връщане в Тъмните векове.
Минаха покрай друг посветен на РБД-200 стенопис. Този беше по-прост и недвусмислен — името на бандата над АК-47, сеещ дъжд от куршуми.
Стигнаха до поредната тясна улица, която се виеше нагоре по склона на север. Луис посочи през предното стъкло.
— Пепе каза да завием наляво при Исус.
На една сграда пред тях имаше голямо изображение на подобен на латиноамериканец Исус с ослепително бяла роба и венецуелския флаг в ръце. На пътя под обутите му в сандали крака имаше купчини цветя.
Луис зави наляво по тясната улица, промърмори следващата стъпка от указанията — „надясно при синята къща“ — и намали, когато приближиха яркосиня постройка от блокчета от сгурия. Зави надясно по една по-широка улица, която вървеше по билото и предлагаше панорамен изглед към копторите и Каракас в ниското. Голям папагал ара в червено и синьо прелетя над бедняшкия квартал към издигащите се зелени планини на север. Нагоре и пред тях се появи едноетажна сграда с плосък покрив, без прозорци и измазана с бяла мазилка.
— Това е мястото — каза Луис.
Сградата заемаше голяма площ и беше построена на естествено плато. Пред входа ѝ беше спряла ръждива зелена кола. Когато приближиха, Броуди видя пред вратата охранителна камера. Отстрани имаше ограден с бетонна стена двор, в който вероятно имаше генератор.
— Е, ако Пепе не ни е излъгал, това трябва да е „Кокошарника“ — каза той.
— Или щабквартирата на РБД-200 — добави Тейлър. — Не виждам никакви табели или надписи.
— Не очаквайте табели на подобно място, сеньора… — каза Луис. — А ако това беше централата на РБД, надписът щеше да е много голям.
— Ще се върнем довечера и ще видим какво става вътре — каза Броуди.
— Идвам с теб — напомни му Тейлър.
— Но ще останеш отвън. — Броуди се обърна към Луис. — Ти само ще ме представиш на входа, след което с госпожица Тейлър ще чакате в колата с включен двигател и готов за стрелба пистолет. Става ли?
Луис кимна.
Продължиха покрай бялата сграда. Броуди беше извършвал трудни арести на доста опасни места, но ако Кайл Мърсър беше в този бордей довечера, този сигурно щеше да влезе в учебниците. Както винаги, Домброски щеше да го критикува за безразсъдството му, като в същото време го тупа по гърба.
— Нашият беглец може и да е тук довечера — каза Тейлър. — Или това може да е друг бордей. Или пък изобщо да не е бордей.
— Бордей е — каза Луис.
— Довери се на Луис — посъветва я Броуди.
— Спри колата — каза Тейлър на Луис. Тя слезе и Броуди я последва. Двамата погледнаха назад към бялата сграда и околностите.
— Нали знаеш, че онзи гвардеец може да е съобщил на Мърсър, че двама гринго го търсят — каза Тейлър.
— Напълно възможно.
— Дали ще побегне? Или ще ни чака?
— Ако аз бях Кайл Мърсър, щях да предположа, че двамата гринго са от ОКР и са били насочени към бордея от другарчето ми от армията Ал Симпсън, когото е трябвало да убия. Освен това щях да съм наясно, че рано или късно ще открием бордея и ще се появим. Мърсър също знае, че имаме много малко ресурси и съюзници тук и че идваме без подкрепления. Затова няма да побегне. Ще е тук и ще ме чака — или нас, ако искаш да дойдеш и ти — и макар да е много печен, ще си осигури цялата възможна помощ, за да ни замъкне в някоя задна стаичка и да започне да ни реже парче по парче, докато не му кажем кои сме и какво знаем.