Тейлър не каза нищо, но Броуди си помисли, че изглежда малко разтревожена.
— Това ще направи ареста труден — продължи той. — Но ако не е предупреден и ако довечера е в бордея, ще го арестувам.
Тейлър се позамисли, после каза:
— Това е лудост. Не можем… ти не можеш да идеш сам там.
— Ако загазя, ще се обадя на полицията.
— Много смешно. — Тя погледна отново към бялата сграда.
— Скот… може би ще е по-добре да следим мястото и да видим дали ще влезе, после да го изчакаме да си тръгне и тогава да го арестуваме.
— Искаш да кажеш да следваме стандартната процедура ли? Това е отегчително. Ще го сгащя.
Тя го погледна.
— Искам да запомни как е бил пипнат.
Тя продължи да го гледа.
— Ако ти отидеш там, аз също идвам.
Броуди я погледна в очите. Маги Тейлър не си падаше по мачовските изцепки като него: тя казваше онова, което мисли, и мислеше онова, което казваше.
— Ще импровизираме.
— Мисията е на първо място — напомни му тя. — А тя е да задържим Кайл Мърсър. Не ни трябва престрелка в бар за задоволяване на егото ти.
— В състояние си да развалиш удоволствието във всичко.
— Задник.
— Кой го каза? Довечера ще обмислим всички сценарии и методи — увери я той.
Качиха се в колата и Броуди отново седна отзад до нея. Без никакви коментари Луис потегли обратно към града.
— Довечера не е задължително — каза Тейлър на Луис.
Луис не отговори, но кимна.
— Днес свърши чудесна работа — каза му Тейлър.
— Gracias.
— Ако довечера всичко мине добре, ти и семейството ти ще получите туристически визи от посолството и билети до което място в Щатите пожелаете — каза му Броуди. — А след като стигнете там, можете да поискате политическо убежище. Посолството ще ви подкрепи.
Луис отново кимна.
Обратната страна на „ако всичко мине добре“ май не си струваше да се споменава.
Тейлър се наведе към Броуди и прошепна в ухото му:
— Не е честно да искаме от него да рискува живота си с обещание за нов.
— Разбира се, че е. Ние предлагаме избавление. Прави онова, което трябва — напомни ѝ той.
Тя кимна.
— Ти си шефът.
— Именно.
Колко ли пъти беше слушал стандартната армейска лекция за отговорност, правомощия и сила? Ако те товарят с отговорност, трябва да ти бъдат дадени и съответстващите ѝ правомощия. Силата беше нещо друго. Силата идваше с дулото на оръжието. Силата беше онова, с което разполагаше Кайл Мърсър в бордея, и правомощията на Броуди да извърши арест не струваха и пукнат цент тук. Затова той се нуждаеше от силата да наложи правомощията си и да изпълни отговорността си да изправи капитан Мърсър пред правосъдието. И тази сила идваше от оръжието и куража му.
— За какво си мислиш?
— За студена бира.
— Лесна работа. — Тя го изненада, като сложи ръка върху неговата. — Имам ти доверие.
— Добре. Но не се колебай да ми кажеш, когато ми нямаш.
Тя стисна ръката му.
Продължиха да пътуват мълчаливо надолу понякога девствените хълмове на Петаре, през създадената от човека мизерия, която оставяше грозен белег по гръдта на Новия свят, станал вече стар и грозен. „Бедността е гадна“, помисли си Броуди. Но тук не ставаше дума само за финансова бедност. Това беше бедност на душата, една ужасно сгрешена култура. Изведнъж си представи Кайл Мърсър като червей, живеещ от разлагащия се труп на умираща нация.
— Защо той е тук?
— Питай него.
Броуди кимна. Помисли си за Уорли, за онова, което беше казал Домброски и което генерал Хакет беше премълчал, и инстинктивно разбра, че няма да хареса отговора на капитан Мърсър.
24.
Луис продължи по виещите се улици на Петаре и след петнайсет минути се качиха отново на Аутописта Франсиско Фахардо и поеха на запад към Алтамира и хотел „Ел Дорадо“.
Броуди погледна през страничното огледало към отдалечаващия се бедняшки квартал. Беше поразително колко силно се набиват на очи бедняшките квартали около долината на Каракас. Луис беше казал: „Виждаш ги толкова много, че накрая преставаш да ги забелязваш“.
Е, бяха ги видели от самия търбух на звяра. И щяха да ги видят отново след залез-слънце, което определено беше против всички съвети в пътеводителя на Броуди.