— С настоящето подавам оставката си като офицер от армията на Съединените щати.
Наведе се напред и изключи камерата.
Екранът потъмня и за момент всички останаха загледани в собствените си неясни отражения.
Хакет наруши мълчанието.
— За протокола, армията не приема оставката на капитан Мърсър. Той все още е обект на военното правосъдие.
„Ясно — помисли си Броуди. — Ти все още си един от нас и ние ще те намерим“.
Хакет продължи:
— В продължение на повече от две години капитан Мърсър е бил в ръцете на безмилостен и садистичен враг и несъмнено е бил подлаган на физически и психологически изтезания. Забележително е, че е успял да се освободи, и това говори ясно за значителните му способности. Едва ли е нужно да казвам, че този човек е опасен и едва ли би се оставил доброволно да бъде задържан.
„Това — помисли си Броуди — е чиста проба подценяване“.
Броуди разбираше стреса на войната. Преди да постъпи в ККР, беше служил във Втора пехотна дивизия в Ирак и бе участвал в успешната атака за повторното превземане на Фалуджа в рамките на операцията Фантомна ярост. Беше се сражавал в прашни улички, по изпечени от слънцето покриви и изкорубени от снаряди къщи. Беше виждал хора, разкъсани на парчета от куршуми, бомби и снаряди. Повечето бяха врагове. Някои бяха цивилни. Двама бяха негови приятели. Беше участвал в бойни действия преди и след това, но тази битка го беше променила.
Запита се какво ли е причинила войната на Кайл Мърсър, да не говорим за годините плен и мъчения. Армията беше превърнала едно хлапе от Сан Диего в опитен убиец. Но какво го беше превърнало в дезертьор, изоставил собствените си хора? И в какво се беше превърнал, щом не само беше убил похитителите си, но и беше отрязал главите им, за да ги набие на колове като трофеи? Така или иначе, той със сигурност си даваше сметка, че е прекрачил праг, от който няма връщане.
Хакет стана и всички последваха примера му. Генералът изгледа последователно Броуди, Тейлър и Домброски.
— Ако имате въпроси, полковник Домброски ще отговори на тях — каза той и добави: — Тази среща никога не се е провеждала.
На Броуди му се искаше това да беше истина.
5.
Маги Тейлър тракаше на лаптопа си.
— Май можем да си намерим приятна квартира в центъра на Каракас за дванайсетачка на нощ.
Броуди още не можеше да прецени кога новата му партньорка се майтапи, макар да се надяваше, че един ден ще овладее това умение.
Двамата седяха в малкия им общ кабинет на втория етаж на административна сграда, намираща се на десетина минути път пеша от кабинета на Хакет. Куонтико беше работното им място, макар че рядко се застояваха там. Кабинетът им представляваше голо помещение с дъска, на която бяха забучени куп официални съобщения и менюта за храна за вкъщи. Сивото метално бюро на Броуди беше заринато с прашни доклади, които би трябвало да се съхраняват някъде. Помещението миришеше на застояло. Предишният партньор на Броуди, лишен от чувство за хумор тип на име Спенсър от Чикаго, постоянно се дразнеше от бъркотията в частта на Броуди от кабинета. Дейв Спенсър беше бивш сержант от пехотата, но беше прекарал цялата си служба в страната и Броуди подозираше, че е отделял много повече внимание на това войниците му да оправят перфектно леглата си, вместо да ги подготвя за военни действия. Скот Броуди нямаше нерви за по-изтънчените детайли на военната дисциплина и етикет и беше забелязал, че някои от най-безполезните типове в стария му пехотен батальон имаха най-безупречните униформи, докато мнозина от най-храбрите войници, които бе срещал, не можеха да поддържат в ред дори шкафчетата си. Затова ККР му подхождаше идеално. Можеше да бъде офицер, без да се старае да е и джентълмен.
Когато беше повишен в пълномощен офицер четвърти ранг, Дейв Спенсър тутакси се възползва от възможността да си осигури нов кабинет и да си намери партньор с по-нисък ранг, когото да командва. Така Броуди остана сам и с повече място, в което да разшири кашата си. Когато се появи Маги Тейлър, току-що завършила шестмесечното обучение на ККР във Форт Браг, тя като че ли изобщо не забеляза бъркотията и миризмата. Маги сякаш се фокусираше маниакално върху работата си и не виждаше нищо друго. В момента задачата ѝ беше да уреди подробностите около пътуването и Броуди реши, че трябва да ѝ разясни нещата, преди да им е намерила обща стая в някой коптор в Каракас.
— Трябва ни съвременен хотел. За предпочитане такъв с частна охрана — каза той и добави: — Цената е без значение.