— Чували сме много за вас, майоре — каза му Вебер от висотата на своите близо 192 сантиметра. Малко височък, прецени Динг. Голяма мишена. Сините му очи бяха загадъчни и студени като лед, изпитващи Динг от самото начало. Такива очи стояха добре зад пушката. Вебер беше един от двамата снайперисти на екипа.
Следващият беше сержант първи клас Хомър Джонстън. Планинец от Айдахо, той бе убил първия си елен на деветгодишна възраст. Двамата с Вебер бяха приятели и съперници. Среден на вид във всяко отношение, Джонстън определено предпочиташе бягането пред помпането на железни бицепси. Метър и осемдесет, седемдесет и два килограма. Беше започнал кариерата си в Сто и първа въздушнодесантна във Форт Камбъл, Кентъки, и бързо си бе пробил път към „черния“ свят7 на армията.
— Радвам се да се запознаем, сър.
Беше бивша зелена барета и член на „Делта“, също като приятеля на Чавес, Озо Вега.
Стрелците, както си ги наричаше Динг, момчетата, които проникваха в сградите, за да се свърши работата, бяха американци и британци. Стив Линкълн, Пади Конъли, Скоти Мактайлър и Еди Прайс — всички от СВС, Бяха работили в Северна Ирландия и на още няколко места. Майк Пиърс, Ханк Патерсън и Джордж Томлинсън бяха от „Делта Форс“ и им липсваше опитът на СВС. Всички бяха по-високи от „майор“ Чавес и яки и жилави. Динг изпита неприятното усещане, че въпреки собствения му полеви опит ще му се наложи да спечели уважението на екипа си, и то много скоро.
— Кой е старшият?
— Аз. сър — отвърна Еди Прайс.
Беше най-старият в екипа, четиридесет и една годишен, бивш сержант в 22-ри полк на СВС. Като всички останали с неуниформени дрехи — но пък всички носеха едни и същи неуниформени облекла без отличителни знаци.
— Добре, Прайс. Днес правихте ли ФП8?
— Не, майоре, чакахме вие да ни изведете — отвърна старши сержант Прайс с усмивка, в която се съдържаше десет процента учтивост и деветдесет процента предизвикателство.
Чавес също се усмихна.
— Аха. Добре. Малко съм се схванал от полета, но това може би ще ми помогне да се отпусна. Къде да се преоблека? — Надяваше се, че последните две седмици ежедневен осемкилометров крос ще се окажат достатъчни — а и полетът наистина го беше изморил.
— Насам, сър.
— Казвам се Кларк и предполагам, че съм шефът тук — заяви Джон на събралите се около заседателната маса. — Всички знаете каква е нашата мисия и всички сте пожелали доброволно да бъдете включени в ДЪГА. Въпроси?
Това ги постресна. Добре. Някои продължаваха да го зяпат. Повечето забиха погледи в бележниците пред себе си.
— Добре, за да отговоря на някои от най-очевидните: нашата оперативна доктрина е малко по-различна от организациите, от които идвате. Ще я отработим в хода на тренировките, които започват от утре. От нас се очаква да сме в оперативна готовност още от този момент — Джон замълча за момент. — Това означава, че телефонът може да иззвъни всяка минута и ще трябва да реагираме. В състояние ли сме?
— Не — отговори Алистър Стенли от името на целия старши състав. — Това е нереалистично, Джон. Имаме нужда, по моя преценка, от три седмици.
— Разбирам това… но реалният свят не е толкова добре устроен, колкото би ни се искало. Нещата, които трябва да се свършат — свършете ги, и по-бързо. Започвам симулативните учения от идния понеделник. Вижте, с мен не е трудно да се работи. Бил съм на терена и знам какво става там. Не очаквам съвършенство, но очаквам непрекъснато да се стремим към него. Ако прецакаме една акция, това означава, че хора, които заслужават да живеят, няма да живеят. Това ще стане. Вие го знаете. Аз го знам. Но! Ще избягваме грешките, доколкото е възможно, и ще си извличаме поуки от всяка. В света на контратероризма властва законът на Дарвин. Тъпите вече са мъртви, а хората там. от другата страна, от които трябва да се притесняваме, са научили доста уроци. Ние също, и може би водим в играта от тактическа гледна точка, но ще трябва здраво да тичаме, за да запазим преднината. И ще тичаме здраво.
— Както и да е — продължи той след кратка пауза. — Разузнаването. Какво е готово и какво не е?
Бил Тоуни беше на възрастта на Джон, плюс още една-две години, с оредяла кафява коса и незапалена лула в устата. „Шестица“ — тоест член на британското разузнаване, Сикрит Интелиджънс Сървис, полеви „призрак“, прибран след десет години работа отвъд желязната завеса.