— А най-умният?
— Конъли. Всички от СВС са върхът. Ние американците ще трябва да им погоним топката. Но ще се справим — увери го Вега. — Недей да се потиш, Динг. Ще се изравниш с нас само след около седмица. Точно както стана в Колорадо.
Чавес не обичаше много да му се напомня за онази работа. Твърде много приятели беше изгубил сред планините на Колумбия в една задача, която собствената му страна така и не призна. Наблюдението как хората му приключиха предвидените за тренировката патрони му говореше много за самите тях. И да беше пропуснал някой от тях един изстрел, той не го забеляза. Всеки изстреля точно по сто патрона, стандартния дневен порцион за мъже, които изстрелваха по петстотин за работна седмица при рутинни тренировки, за разлика от по-пряко насоченото обучение. Което щеше да започне от утре.
— Окей — заключи Джон. — Ще имаме оперативка всяка сутрин в осем и петнадесет по текущи въпроси и по-официално всеки петък следобед. Освен това вратата на кабинета ми е винаги отворена — както и тази на дома ми. Ако ви потрябвам за нещо, имам телефон и в банята. А сега искам да изляза и да видя стрелците. Нещо друго? Добре. Заседанието е закрито.
Всички станаха и се запътиха към вратата. Стенли остана на мястото си.
— Добре мина — отбеляза Алистър, докато си сипваше втора чаша чай. — Особено за човек, непривикнал на бюрократичен живот.
— Пролича си, а? — попита Кларк с усмивка.
— Човек може да се научи на всичко, Джон.
— Надявам се. Кога е физическата подготовка?
— От шест и четиридесет и пет. Да не мислиш да тичаш с момците?
— Смятам да се опитам — отвърна Кларк.
— Твърде стар си, Джон. Някои от тези момчета бягат маратон просто за удоволствие, а ти си по-близо до шестдесетте, отколкото до петдесетте.
— Ал, не мога да командвам тези хора, без да се помъча, и ти го знаеш.
— Така е — призна Стенли.
Събудиха се късно, един по един. Повечето останаха да се излежават, някои се разшаваха до банята, където намериха аспирин и тиленол за главоболието, от което се оплакваха всички. Някои решиха да си вземат душ, други — не. В съседната стая имаше бюфет със закуска: бъркани яйца, хлебчета, наденици и бекон. Някои дори си спомниха как се използват салфетките, забелязаха хората от стаята за наблюдение.
След закуска видяха домакина си, който им предложи чисти дрехи.
— Какво е това място? — попита един, известен на персонала само като № 4. Всичко тук адски не му приличаше на благотворителните мисии в Бауъри9, които познаваше добре.
— Моята компания провежда едно изследване — отговори му домакинът иззад плътно прилепналата на лицето му лекарска маска. — Вие, господа, ще останете при нас за известно време. През това време ще разполагате с чисти легла, чисти дрехи, добра храна и — той отвори един панел в стената — всичко, което пожелаете за пиене. — В една стенна ниша, която гостите удивително как не бяха забелязали, имаше три рафта, пълни с всякакви вина, бира и спиртни напитки, както и чаши, минерална вода, миксери и лед.
— Искате да кажете, че не можем да напуснем? — понита № 7.
— Бихме предпочели да останете — отвърна домакинът, измъквайки се от прекия отговор. Посочи нишата с алкохол и очите зад маската ги изгледаха усмихнато. — Някой да желае едно сутрешно, за отваряне на очите?
Оказа се, че не е прекалено рано за никого, и скъпият бърбън и ръжено уиски бяха техният първи и най-сериозен удар за деня. Добавената в алкохола дрога беше с недоловим вкус и всички „гости“ отново се запътиха към леглата. До всяко имаше телевизор. Нови двама решиха да се възползват от душовете. Трима дори се избръснаха и се появиха от банята в съвсем човешки вид. Засега.
В залата за наблюдение доктор Арчър настройваше ръчно телекамерите, за да разглежда добре всеки от „гостите“.
— Всички изглеждат напълно в профила — отбеляза тя. — Кръвната им картина сигурно е истинско бедствие.
— Хм, да, Барб — съгласи се доктор Килгор. — Номер три ми се струва особено зле. Да не би да предлагаш малко да ги поизчистим преди…
— Мисля, че трябва да се опитаме. Не можем да си играем твърде много с тестовите критерии, нали?
— Пък и е лошо за морала, ако позволим някой да умре твърде скоро — продължи мисълта й Килгор.
— „Какво чудно творение е човекът“ — цитира Арчър и изсумтя.
— Не всички от нас, Барб. — Кикот. — Изненадан съм, че не са намерили една-две жени за групата.
— Аз не се съгласих — отвърна феминистката доктор Арчър и Килгор пак се изкикоти цинично.