Попов улови намигването на Уотърхауз към Килгор, когато примитивът изрече това, и след секунда разбра, че този Хъникът е пречукал полицейски служител и след това се измъкнал. Що за хора вербуваше този техен „проект“?
— Както и да е. Всички ние тук яздим сутрин. Искаш ли да се присъединиш към нас?
— То е ясно. От таквоз нещо никога не се отказвам.
— И аз се научих, много е приятно — вметна Попов.
— Дмитрий, в теб сигурно има нещо казашко — разсмя се Килгор. — Все едно, Фостър, намини тук за закуска малко преди седем и можем да излезем заедно.
— Дадено — потвърди Хъникът.
Попов стана.
— С ваше разрешение, олимпийските конни надбягвания започват точно след десет минути.
— Дмитрий, не започвай да мислиш за прескачане на огради. Все още не си толкова добър! — каза Маклийн.
— Но мога да погледам поне как го правят, нали? — отвърна Попов и се отдалечи.
— Тоя какво прави тук? — попита Хъникът, след като руснакът се скри от погледа им.
— Както сам каза, тук нищо, но е помогнал доста Проектът да тръгне по една от важните си пътеки.
— О? — попита ловджията. — С какво?
— Всички онези терористични инциденти в Европа, помниш ли?
— Да бе, контратерористичните групи наистина се справиха добре, като приковаха онези копелета. Адски добра стрелба беше при някои. И Дмитрий има нещо общо с това?
— Той е задействал всички тези операции — каза Маклийн.
— По дяволите — отбеляза Марк Уотърхауз. — Значи той е помогнал на Бил да получи договора за Олимпиадата?
— Аха. А без това, как по дяволите ще можем да пуснем „Шива“?
— Добър човек — реши Уотърхауз, отпивайки от калифорнийското си „Шардоне“. Ето, това щеше да му липсва, след като Проектът се задействаше. Какво пък, из страната беше пълно с алкохолни складове. Едва ли щеше да надживее всичкото количество в тях.
35. Маратон
Беше започнало да става толкова приятно, че Попов вече се будеше рано, за да може да му се наслади повече. Тази сутрин той се събуди малко преди изгрев слънце и се възхити на оранжево-розовия блясък на източния хоризонт, предхождащ същинската зора. Никога не беше яздил кон преди да се озове в комплекса в Канзас и сега беше открил, че в ездата има нещо фундаментално удовлетворяващо и мъжко — между краката ти да има голямо, силно животно и ти да го командваш с едно леко подръпване на юздите, дори само с цъкане с езика. Това предлагаше много по-добра перспектива от обикновеното ходене и беше просто… просто много приятно дори на подсъзнателно ниво.
И ето че сега той се озова в кафетерията рано и взе закуската си — заедно с една червена ябълка за Бътърмилк — веднага щом кухненският персонал я подреди. Денят отново обещаваше да бъде хубав и слънчев. Фермерите, гледащи жито, сигурно бяха също толкова доволни от времето, колкото и той, помисли си офицерът от разузнаването. Преди това беше валяло достатъчно, за да се осигури влага за посевите, и сега щедрото слънце щеше да помогне на реколтата да узрее. Американските производители на пшеница бяха най-продуктивните на света, спомни си Попов. При тази чудесна земя и мобилното си оборудване, това не беше никак изненадващо, реши той, и тръгна към обичайната маса. Беше наполовина привършил бърканите яйца, когато се приближиха Килгор и новият, Хъникът.
— Добрутро, Дмитрий — поздрави го снажният ловджия.
Попов трябваше да преглътне, преди да отговори:
— Добро утро, Фостър.
— Какво мислиш за ездата снощи?
— Англичанинът, който спечели златният медал, беше великолепен. Конят му също, разбира се.
— Добри ги избират — отбеляза Хъникът. — Значи ти си шпионин, а?
— Офицер от разузнаването. Да, това беше работата ми в Съветския съюз.
— Работил си с терористи, каза ми Килгор.
— И това е истина. Получавах задачи и разбира се, трябваше да ги изпълнявам.
— По това от моя страна нямаш проблем, Дмитрий. От таз пасмина никой не е закачал мен или някой мой познат. По дяволите, та аз съм бачкал в Либия, за „Ройъл Дъч Шел“. Намерихме едно хубаво петролно поленце, а и либийците, с които бачках, бяха свестни хора. — Също като Попов, Хъникът беше натрупал на таблата си пържени яйца и бекон. Имаше нужда от много храна, за да поддържа мерките си. — Е, и какво мислиш за Канзас?
— Като в Русия в много отношения — широките хоризонти, просторните ферми — макар че вашите са много по-ефикасни. Толкова малко хора гледат толкова много жито.
— Да, разчитаме на това, за да си осигурим хляба — съгласи се Хъникът, сбърчил вежди. — Имаме достатъчно земя, за да гледаме много, и цялото оборудване, което ни трябва. Аз може би ще се заема с тези работи.