От самите церемонии по откриването, когато беше запален Олимпийският огън, та до днес, игрите бяха организирани и проведени съвършено, като че ли целият национален дух на Австралия се беше посветил на една задача — както Америка го беше направила някога, когато реши да стъпи на Луната. Всичко беше организирано по върховен начин, което за пореден път доказваше, че неговото присъствие тук си е чиста загуба на време. В мерките им за сигурност липсваше дори намек за някакъв проблем. Австралийските ченгета бяха дружелюбни, компетентни и многобройни, а австралийските СВС, които им осигуряваха тила, бяха почти толкова добри, колкото собствените му бойци, добре поддържани и съветвани от хората на „Глобъл Секюрити“, донесли им тактическите радиостанции, използвани и от хората на ДЪГА. Тази компания изглеждаше добър търговски посредник и той се замисли, че би могъл да препоръча на Джон да поговори с тях по въпроса. Едно външно мнение никога не вреди.
Може би единствената лоша новина беше времето, което се оказа изключително горещо през цялата олимпиада и не оставяше без работа медицинските екипи за първа помощ — топлинните удари валяха като дъжд. Все пак още никой не беше умрял, но стотина бяха хоспитализирани и други около три хиляди, бяха пострадали. И това без да се броят хората, които просто присядаха извън стадиона и се мъчеха да се разхладят, без да прибягват до медицинска помощ. Него самия жегата не го мъчеше толкова, но той също спираше да отдъхне и като всички останали на Олимпийския стадион, беше благодарен за охладителната система, изпускаща освежаваща мъгла. От телевизията дори бяха направили репортаж за нея, което беше добре за американската компания, която я беше конструирала и инсталирала. Говореше се дори за нейна версия по маршрутите за голф в Тексас и другаде, където времето става почти толкова горещо. Преминаването от трийсет и пет градуса към стайна температура от около двайсет и шест беше приятно усещане наистина, почти като под душ, и проходите често бяха претъпкани с хора, особено в следобедите, когато всички търсеха място да се спасят от изпепеляващото слънце.
Към шест вечерта Попов оседла Бътърмилк. Слънцето все още не залязваше, но това щеше да стане след по-малко от час. Кобилата, отпочинала и нахранена, беше напълно предразположена към вниманието му — освен това той й даде още една ябълка, а изглежда, кобилата им се радваше така, както един мъж би се радвал на първата халба бира след края на дългия си работен ден.
Джеремая, конят на Хъникът, беше по-дребен от Бътърмилк, но изглеждаше по-мощен. Фостър Хъникът го изведе, преметнал голямото западняшко седло на рамо, после го оседла, закачи широкия колан с кобура с колта на бедрото си и яхна коня. Джеремая, изглежда, обичаше да го яздят. Животното като че ли се преобрази, когато усети върху себе си новата тежест. Главата му се изправи гордо и ушите му потръпнаха — очакваше команда от ездача си. Последва цъкане и жребецът тръгна към Попов и Бътърмилк.
— Конят ти е чудесен, Фостър.
— Най-добрият, който съм имал — похвали се ловджията. Не персе са заловили внуците и правнуците на конете, избягали от испанските конквистадори, и са ги селекционирали и ето какво се е получило. — Хъникът се пресегна да потупа шията на коня с малко грубовата обич, която, изглежда, допадаше на животното. — Най-добрите коне, които можеш да срещнеш тъдява, ако питаш мен. Умна, стабилна, здрава порода, не са колебливи като арабците и са адски красиви, според мен. Не са най-добрите в нищо поотделно, но превъзхождат всички във всички неща, взети заедно. Страхотни са за дълга езда. Този Джеремая е страхотен за лов и преследване. С него сме прекарали много време в планините, в преследване на лосове. Той дори ми намери златото.
— Моля? Злато ли?
Хъникът се засмя.
— Имението ми в Монтана. Някога било ранчо за добитък, но планините са твърде стръмни за кравите. Както и да е, та там има един поток, спускащ се от планините. Бях изкарал една сутрин Джеремая на водопой и видях нещо да блещука, нали разбираш? — Хъникът се протегна. — Оказа се злато, голяма бучка самородно злато и кварц — това е най-добрата геологична формация за злато, Дмитрий. Мисля, че имах един доста солиден златен депозит в земята си. Не мога да ти кажа със сигурност колко голям, пък и това вече бездруго няма значение.