Но на другото блюдо на везната срещу този малък личен проблем бе поставен Проектът. Работата й в Белия дом само беше укрепила убежденията й. Всичко беше видяла тук — от спецификациите за нови ядрени оръжия до докладите за изпитания на биологическо оръжие. Иранският опит да се предизвика национална епидемия, предшествал поемането на правителствената служба от нея, едновременно я беше изплашил и окуражил. Изплашил, защото представляваше истинска заплаха за страната й и защото беше предизвикал масивни усилия за предотвратяване на бъдещи подобни заплахи. И окуражил, защото скоро беше разбрала, че една истински ефикасна защита в най-добрия случай е трудна, защото ваксините трябва да се настройват срещу специфични гадинки. И като погледнеше човек, иранската епидемия само беше повишила обществената чувствителност към заплахата, а това щеше да направи много по-лесно пласирането на ваксината А пред обществото… и пред правителствените бюрократи тук и по целия свят, които щяха да подскочат от радост пред предложения им цяр. Тя дори щеше да се върне след известно време отново тук, в старата административна сграда, за да подтикне одобрението за тази жизненоважна мярка на общественото здравеопазване, и по този въпрос щяха да й се доверят.
Доктор Карол Брайтлинг излезе от кабинета си, зави наляво по широкия коридор и после отново наляво, към стъпалата до паркираната си кола. Двадесет минути по-късно тя заключи колата си и се изкачи по стълбите към апартамента си, където я посрещна верният й Джигс, който скочи в ръцете й и отри косматата си глава в гръдта й, както винаги. Десетте й години мизерен живот приключваха и макар жертвата, която бе направила, да беше трудна за понасяне, възнаграждението за нея щеше да бъде една планета, която отново щеше да се покрие със зеленина и Природата щеше да се възстанови в цялата си заслужена Слава.
Беше му някак си добре да се озове отново в Ню Йорк. Макар да не държеше никак да се прибира в апартамента си, това все пак беше град и тук можеше да се покрие като плъх сред сметище. Той каза на водача на таксито да го откара до Есекс Хауз, луксозен хотел в южната част на Сентръл Парк, и там се регистрира под името Джоузеф Деметриус. Естествено, в стаята му го очакваше минибарче и той си приготви питие с две малки дози американска водка, чийто мизерен вкус този път изобщо не го притесни. После, взел най-сетне решение, се обади отново до летището, за да се увери в разписанието на полетите, след което звънна на рецепцията, за да нареди на хотелиера долу да го събуди в адското време 03:30 през нощта. А след това се срина в леглото си, без да се съблича. Рано заранта трябваше да направи няколко бързи покупки и да прескочи до банковия си клон, за да прибере паспорта си на „Деметриус“ от сейфа. След което щеше да изтегли петстотин долара от паричния автомат по сметката на „Мастъркард“ на г-н Деметриус и щеше да е в безопасност… е, ако не съвсем в безопасност, то поне в по-голяма безопасност, отколкото сега, достатъчно, за да бъде донякъде уверен в себе си и в бъдещето си, такова, каквото щеше да е, в случай че Проектът можеше да се спре. А ако не, каза си той, притваряйки донякъде пияните си очи, поне знаеше какво да избягва, за да остане жив. Вероятно.
Кларк се събуди в обичайното време. Джей Си вече спеше по-добре, след две седмици живот, и тази сутрин поне си беше синхронизирал съня със стопанина на къщата, установи Джон, докато излизаше от банята след сутрешното бръснене, чувайки ревовете на току-що пробуждащото се внуче откъм спалнята, където временно го бяха настанили с Паци. Санди също се беше събудила от рева, въпреки че беше привикнала да не обръща внимание на будилника откъм страната на Джон — явно майчинските и бабешките й инстинкти имаха някакви избирателни способности. Кларк се запъти към кухнята, за да включи кафеварката, след което отвори входната врата и прибра сутрешните броеве на „Таймс“, „Дейли Телеграф“ и „Манчестър Гардиън“, за да прегледа последните новини. Една от особеностите на британските вестници, бе установил той, беше в по-добрия стил, сравнено с повечето американски вестници, и статиите в тях бяха много по-съдържателни.