Чавес и Прайс пропълзяха до вратата отляво. Луи Лоасел и Джордж Томлинсън направиха същото от другата страна. Пади Конъли лепна на касата на вратата двойна дебелина праймъкорд, напъха детонатора и се отдръпна до Скоти Мактайлър и Ханк Патерсън.
— Заден екип на място — обади се Скоти по радиото.
— Прието. Преден екип на място — отвърна тихо Чавес.
— Динг — чу се гласът на Нунън от командната верига. — Първи екран показва тип с пушка, обикаля около заложниците на пода и я размахва. Според мен е нашият приятел Ернст. Още един зад него и трети вдясно, до второто бюро. Задръж, сега той е на телефона… говори с ченгетата, казва, че бил готов да избере заложник, когото да пушне. Първо щял да ни каже името… Много мило от негова страна.
— Значи точно както на упражненията — обяви Чавес на бойците си. Лоасел и Томлинсън се спогледаха и Луи вдигна палец. Той щеше да води, Джордж щеше да го следва. Същото щеше да е и при Чавес: Прайс напред, командирът му веднага след него.
— Динг, той току-що хвана един от хората, изправя го… отново е на телефона… първо ще гръмнат доктора, професор Марио Донатело. Това е на камера две. Мисля, че е време за шоуто — заключи Нунън.
— Готови ли сме? Заден екип, проверка.
— Заден готови — отвърна Конъли по радиото.
Чавес погледна Лоасел и Томлинсън. Двамата кимнаха и наместиха своите МР-10 по-удобно.
— Чавес към екип, готови сме да треснем. Пади, удряй! — изкомандва Динг. После се присви в очакване на взривната вълна.
Секундата сякаш продължи цяла вечност, а после масивната сграда се разтърси. Стъклените врати се разбиха на хиляди парчета, които полетяха из гранитно-мраморното фоайе на банката, изпреварвайки ослепително бялата светлина и гърмежа. Беше като пред свършека на света. Прайс се понесе навътре — Чавес бе плътно след него — и сви наляво.
Ернст Модел се намираше точно там, опрял дулото на оръжието си в тила на доктор Донатело. Беше се извърнал към дъното на помещението заради първата експлозия и, както бе замислено, втората, с невъобразимия шум и ослепителната светлина от магнезиевия прах, го беше объркала. Пленникът също бе реагирал — бе залегнал мигновено с ръце над главата си, осигурявайки на нападателите благословено чисто пространство за стрелба. Прайс натисна спусъка за бърз и окончателен трикуршумен залп право в лицето на Ернст Модел.
Чавес, плътно зад него, мерна другия човек с оръжие — беше прав и тръскаше глава, сякаш имаше вода в ушите. Все още стискаше оръжието си, а правилата си бяха правила: два изстрела в главата. Погледна надясно и се увери, че и третият терорист вече е на пода: около главата му се събираше червена локва.
— Чисто! — изрева Чавес.
— Чисто! Чисто! Чисто! — потвърдиха останалите. Лоасел се понесе на бегом към задната част на сградата, Томлинсън бе по петите му. Още преди да стигнат вратата, се появиха черните силуети на Мактайлър и Патерсън, оръжията им моментално се насочиха към тавана. — Чисто!
Чавес се придвижи наляво към касите и скочи през преградата, за да провери за други хора. Нямаше.
— Чисто и тук! Осигури зоната!
Един от заложниците понечи да се надигне, но Джордж Томлинсън моментално го бутна отново на пода. Един по един претърсиха всички за оръжие: не можеха да са сигурни кой е овца, и кой — вълк. Междувременно в банката нахълтаха няколко швейцарски ченгета и почната да избутват препипаните заложници към изхода. Те бяха смаяни и зашеметени, на някои им течеше кръв от ушите заради взривовете, други бяха наранени от разхвърчалото се стъкло.
Лоасел и Томлинсън вдигнаха оръжията на жертвите си. изпразниха ги и ги преметнаха през рамо. Едва тогава всички се отпуснаха.
— Какво стана при задната врата? — обърна се Динг към Пади Конъли.
— Ела и виж — каза бившият сержант от СВС и го поведе към задното помещение.
Кървава каша. Вероятно терористът бе опрял глава на касата на вратата. Логично обяснение — защото главата я нямаше, а проснатият труп насред помещението беше само с едно рамо; оцелялата ръка все още стискаше чешкия автомат М-58. Пластичният взрив май се беше оказал малко прекалено силен… но Динг не можеше да го твърди със сигурност: стоманената врата и масивната стоманена каса го бяха изисквали.