— Е, такъв е планът им, Динг.
— И искаш ние да ги спрем.
— Точно. Действай. Вземи този номер със себе си. Ще бъда тук през целия ден на СТУ-4. Отсега нататък всички връзки ще бъдат подсигурени. Ясно?
— Тъй вярно. Разреши да действам, Джон.
— Действай — каза Кларк. — Довиждане.
Чавес остави слушалката, зачуден как по дяволите би могъл да се справи с това. Първо трябваше да събере екипа си. Всички бяха на същия етаж и той тръгна по коридора, почука на всяка врата и нареди на сержантите да се явят в стаята му.
— Окей, днес имаме да свършим нещо. Работата е следната — започна той и им описа историята за около пет минути.
— Боже Господи! — успя да промълви Томлинсън от името на всички. Историята изглеждаше твърде невероятна, но те бяха привикнали да слушат и действат дори при най-странна информация.
— Трябва да намерим контролното помещение на тази охлаждаща система. Направим ли го, ще поставим хора вътре. Ще се въртим на дежурство. Джордж и Хомър, вие започвате, след това ние с Майк ви сменяме. Въртим се през два часа, вътре и отвън. Радиостанциите ще са включени през цялото време. Имаме работа със смъртоносна сила, хора.
Нунън също беше изслушал разказа.
— Динг, цялата тази работа ми звучи малко невероятно.
— Знам, Тим, но въпреки това така или иначе действаме.
— Щом казваш.
— Да тръгваме — каза Динг и стана.
— Денят дойде, Карол — каза Джон Брайтлинг на бившата си съпруга. — Само след десет часа Проектът стартира.
Тя пусна Джигс на пода и се приближи да го прегърне.
— О, Джон!
— Знам — каза й той. — Толкова време мина. Нямаше да мога да го постигна без теб.
Хенриксен също беше дошъл.
— Окей. Говорих с Уил Джиъринг точно преди двайсет минути. Той ще закачи контейнера с „Шива“ точно преди церемониите по закриването. Времето също работи за нас. Ще бъде поредният горещ ден в Сидни, очаква се температурата да надвиши 36 по Целзий. Така че хората ще се тълпят под пръскачките.
— И ще дишат дълбоко — потвърди доктор Джон Брайтлинг. Това беше друг начин организмът да се освобождава от прекомерната топлина.
Чавес вече се намираше на стадиона, вече се потеше от нарастващия зной и се чудеше дали някой от състезателите в маратона няма да се строполи мъртъв от непоносимата горещина. Значи „Глобъл Секюрити“, с чиито членове беше разменил приказка, беше част от операцията. Той се зачуди дали може да си спомни физиономиите на всички след двете кратки срещи, които бяха имали, но засега преди всичко трябваше да намери полковник Уилкерсън. След пет минути го откри в заслона за формированието за бързо реагиране.
— Добър ден, майор Чавес.
— Здрасти, Франк. Имам въпрос към теб.
— Какъв въпрос, Динг?
— Охлаждащата система. Откъде тръгва тя?
— Помпеното помещение е в Сектор Пет, точно вляво от рампата.
— Как да вляза в него?
— От мен можеш да получиш ключа за вратата и кода на алармената система. Защо ти е, старче?
— О, просто искам да я видя.
— Някакъв проблем ли има, Динг? — попита Уилкерсън.
— Може би. Помислих си… — продължи Чавес, мъчейки се да измисли някаква убедителна лъжа за момента. — Помислих си, ами ако някой се опита да я използва за пръскане на отровен газ, да речем? И реших, че няма да е лошо да…
— Да провериш? Един от хората на „Глобъл“ те изпревари, момко. Полковник Джиъринг. Той провери цялата инсталация. По същия повод, но по-рано.
— Е, мога ли и аз да погледна все пак?
— Защо?
— Приеми, че е параноя — отвърна Чавес.
— Предполагам. — Уилкерсън стана от стола си и взе съответния ключ от стената. — Аларменият код е едно-едно-три-три-шест-шест.
„Единайсет трийсет и три шейсет и шест“ — повтори си го наум Динг.
— Добре. Благодаря, полковник.
— Удоволствието е мое, майоре — отвърна полковникът от СВС.
Чавес излезе, присъедини се към хората си отвън и веднага закрачи обратно към стадиона.
— Каза ли им за проблема? — попита Нунън.
Чавес поклати глава.
— Не съм упълномощен да го правя.
Джон очаква да се справим сами.
— Какво правим, ако нашите приятели са въоръжени?
— Е, Тим, все пак сме упълномощени да приложим необходимата сила, нали?
— Може да стане голяма бъркотия — предупреди агентът на ФБР, загрижен за местните закони и правилници.
— Да, предполагам. Ще си използваме главите, ясно? И това знаем как се прави.
Задължението на Кърк Маклийн в Проекта беше да наглежда херметизиращите системи, главно системата за охлаждане и за повишаване на налягането, чиято инсталация не разбираше съвсем. В края на краищата всички бяха ваксинирани и дори „Шива“ да проникнеше вътре, не се очакваше да възникне някаква опасност. Но той предполагаше, че Джон Брайтлинг просто се престарава в загрижеността си за защитните системи, и това всъщност беше добре от негова страна. Ежедневната му работа беше лесна — проверяваше циферблати и записващи системи, всички от които бяха приковани в нормалните параметри — след което му се дощя да излезе навън и да поязди. Отиде до транспортната служба и взе ключ за един от хамърите, след което отиде с него до конюшнята, за да изведе коня си. След още двайсет минути вече яздеше на север, през ливадите, позабави се през един от градовете на прерийните кучета и след това се насочи приблизително към междущатската магистрала, очертаваща северната граница на комплекса. И изведнъж забеляза нещо необичайно.