— Боже мой, Джон — отрони разтревожена Карол. — Какво ще стане, ако хората разберат? Никой няма да го проумее…
— Да разберат, че искахме да ги убием заедно със семействата им? Не, няма да ни разберат — съгласи се сухо съпругът й. — Не мисля, че дори Джо Сикспак и Арчи Бънкър биха ни разбрали напълно.
— Тогава какво ще правим?
— Ще се разкараме от тази страна, по дяволите. Отлитаме за Бразилия с всички, които знаят за какво става дума в Проекта. Все още имаме достъп до средства — разполагам с дузини шифровани сметки, до които можем да се доберем по електронен път — и може би няма да могат да заведат криминално дело срещу нас, ако Бил успее да изтрие всички файлове. Добре, може да са арестували Джиъринг, но той е само един глас и не съм сигурен дали ще могат да ни преследват законно в една чужда страна заради показанията на едно лице. Има само петдесетина души, които знаят за какво става дума — изцяло, искам да кажа — и разполагам с достатъчно самолети, за да ни закарат в Манауш.
Хенриксен включи персоналния си компютър и отвори кодиран файл. Той съдържаше телефонните номера и кодовете за достъп до всеки компютър на „Хоризонт“, плюс имената на файловете, свързани с Проекта. Той се добра до тях през модема, потърси файловете, които трябваше да се премахнат, и с щракване на мишката ги прехвърли в иконката „кошче за боклук“, което означаваше, че щяха да се изтрият физически, а не само адресът им за достъп на твърдите дискове. Усети междувременно, че е започнал да се поти. Цялата операция му отне тридесет и пет минути, но накрая беше сигурен, че е унищожил всичко. Провери отново списъка и в паметта за имената на файловете и извърши повторно цялостно претърсване, но не, тези файлове бяха напълно изчезнали. Добре.
Какво друго можеха да извадят срещу тях? Можеха да имат контейнера за разпръскване на „Шива“ на Джиъринг. Това щеше да е трудно да се оспори, но пък какво всъщност можеше да означава то? Можеше да означава, ако попаднеше в компетентни ръце, че Джиъринг е носил потенциално биологическо оръжие. Джиъринг можеше да каже пред някой американски прокурор, че го е получил от корпорация „Хоризонт“, но никой работил по тази част на Проекта нямаше да признае, че го е правил, така че, не, нямаше да има никакви неоспорими доказателства, които да подкрепят това твърдение.
Окей, по негови сметки имаше петдесет и трима души от „Хоризонт“ и „Глобъл Секюрити“, които знаеха за Проекта всичко от игла до конец. Работата по ваксини А и Б можеше да се обясни с медицинско изследване. Вирусът „Шива“ и запасите от ваксината щяха да се изгорят за броени часове и нямаше да остане никакво веществено доказателство.
Това беше достатъчно… е, да речем, почти достатъчно. Те все пак държаха Джиъринг и Джиъринг, ако проговореше — а той щеше да проговори, Хенриксен беше сигурен в това, защото Бюрото си имаше начини да измъква информация от устата на хората — щеше да направи живота доста неприятен за Брайтлинг и куп други хора, включително за него самия. Вероятно щяха да избегнат присъда, но унижението от един съдебен процес — а и нещата, които разкритията щяха да породят, непредпазливите коментари, направени от някои членове на Проекта пред външни хора, щяха да се заплетат… а и съществуваше Попов, който можеше да свърже Джон Брайтлинг и него самия с терористичните действия. Но те пък можеха да обвинят Попов за убийството на Фостър Хъникът и това щеше да зацапа всичките му обвинения… най-добре щеше да е да се окажат извън обсега на правораздавателните органи, докато се мъчат да съберат доказателства по случая. Това означаваше Бразилия, алтернативния проект в джунглите западно от Манауш. Можеха да се отправят натам, защитени от чудесните закони на Бразилия, недопускащи екстрадиция, и да се заемат да проучват джунглата… да, това изглеждаше разумно. Добре, помисли си той, имаше списък на пълните членове на Проекта, онези, които знаеха всичко. Онези, които, ако ФБР се добереше до тях и ги разпиташе, можеха да ги изпратят до един на въжето. Той разпечата списъка на въпросните фанатици, напъха страниците в джоба на ризата си и се върна при Брайтлинг.
— Наредих на пилотските екипажи да загряват — каза му Брайтлинг, още щом влезе.
— Добре — кимна Хенриксен. — Мисля, че за момента Бразилия изглежда много подходяща. Ако не друго, ще инструктираме подробно персонала как да се справим с това, как да се държат, ако някой започне да им задава въпроси. Можем да се оправим, Джон, но трябва да пипаме много умно.
— А планетата? — попита тъжно Карол Брайтлинг.
— Карол — отвърна Бил. — Ти гледай първо да си опазиш задника. Не можем да спасим планетата зад решетките на федералния наказателен в Марион, но ако го отиграем умно, можем да лишим от доказателства всеки, който се заеме да ни разследва, а без тях сме спасени, хора. Сега — той измъкна списъка от джоба си — това са единствените лица, които трябва да защитим. Всичко петдесет и трима души, а отвън разполагаме с четири готови за полет гълфстрийма. Можем да извозим всички наведнъж до Алтернативен проект. Някакви възражения?