С-17 смени полетния си екипаж във военновъздушната база Хикам на Хаваите, след което презареди и се издигна на път към Травис в северна Калифорния. Чавес и компанията му изобщо не слязоха от самолета, само видяха как новият екипаж пристигна с кашони с храна и напитки, след което се настаниха за новите шест часа полет. Уилсън Джиъринг междувременно се опитваше да се обяснява, като дърдореше за дървета, птички, рибки и други такива, дочу Динг през шума на двигателите. Това не беше най-подходящият аргумент, с който да убеди в правотата си един баща на новородено и съпруг на лекар, но човекът все едно продължаваше да дрънка. Нунън го слушаше учтиво и записваше и този разговор.
Полетът на юг беше доста спокоен за цялата група. Онези, които не бяха разбрали за развоя на събитията в Сидни, предполагаха, че нещо не е наред, но за да се свържат с водещия самолет, трябваше да преминат през пилотските екипажи, а те не бяха в течение на целите на Проекта — като толкова много други служители на корпорация „Хоризонт“, на тях просто им се плащаше, за да вършат работата, за която бяха обучени. Сега те летяха в южна посока към крайна спирка малко под екватора. Този маршрут го бяха взимали и преди, миналата година, докато се строеше Алтернативен проект. Там също имаше писта, достатъчна за служебните самолети, но само за дневно кацане, тъй като й липсваше навигационното оборудване в Канзас. Ако нещо се объркаше, можеха да свият и да кацнат на летището в Манауш, на сто петдесет и няколко километра източно от целта, което предлагаше пълно обслужване, включително и ремонт. Алтернативен проект разполагаше с резервни части и всеки самолет имаше опитен механик на борда си, но предпочитаха по-значителния ремонт да се извършва от други. След час излязоха над Мексиканския залив, после завиха на изток, за да прелетят по международния въздушен коридор над Куба. Прогнозите за времето бяха благоприятни чак до Венецуела, където бе възможно да се натъкнат на някой и друг гръмоносен облак, но нищо сериозно. Старшите пътници във водещия самолет смятаха, че напускат страната по възможно най-бързия начин, скривайки се от лицето на планетата, която се бяха надявали да спасят.
— Какво? — попита Съливан, после се обърна към Кларк. — Четири самолета току-що са напуснали базата в Канзас и са се отправили в южна посока.
— Има ли начин да се проследят?
Съливан сви рамене.
— ВВС, може би.
— Как по дяволите да го направим? — зачуди се гласно Кларк. След което се обади в Лангли.
— Мога да се опитам, Джон, но да накараме Въздушни сили да скочат толкова бързо е трудна работа.
— Опитай на всяка цена, Ед. Четири самолета тип „Гълфстрийм“ тръгват на юг от централен Канзас, цел неизвестна.
— Окей. Ще се обадя на НВКЦ45.
Това не беше особено трудно за директора на Централно разузнаване. Старшият дежурен офицер в Националния военен команден център беше генерал с две звезди от Въздушните сили, наскоро прехвърлен на щабна работа, след като бе командвал останалата в НАТО част изтребители на ВВС на САЩ.
— Е, и какво се очаква да направим ние, сър? — попита генералът.
— Четири самолета тип „Гълфстрийм“ са тръгнали на юг от централен Канзас. Искаме да ги проследите.
— С какво? Всичките ни изтребители за противовъздушна защита са на канадската граница. Да ги извикам обратно няма да свърши работа, няма да дойдат навреме.
— Какво ще кажете за АУАКС46?
— Те се числят към Командата за въздушен бой в Лангли… добре, един от тях мисля, че е във въздуха за наблюдение срещу наркотрафиканти, или просто тренира. Мога да проверя.
— Направете го — каза Ед Фоли. — Ще изчакам.
Двузвездният със синята униформа направи нещо повече, като се обади на Северноамериканската Команда за въздушно космическа защита (НОРАД) в планината Шайен, която разполагаше с радарно покритие над цялата страна, и им нареди да идентифицират четирите гълфстрийма. Това отне по-малко от минута и беше изпратена компютърна команда до Федералната авиационна администрация да провери полетните програми, които трябваше да са включени във файла за международни полети. НОРАД също така съобщи на генерала, че в момента разполагат с два самолета АУАКС Е-ЗВ, единият на 480 километра южно от Ню Орлиънс, който се занимаваше с контратрафикантски операции, а другият от военновъздушната база Иглайн, провеждащ рутинна тренировка с няколкото изтребителя, базирани там за учение срещу Флотски полет от въздушната станция на ВМС в Пенсакола. С всичката тази информация той се обади на военновъздушна база Ланг-ли във Вирджиния Тайдуотър, свърза се с Операции и им каза за искането от ДЦР.
46
AWACS — Въздушна система за предупреждение и контрол — разузнавателни самолети на въоръжение във ВВС на САЩ. — Б. пр.