— За какво е това, сър? — попита генералът Фоли, след като телефонните линии се синхронизираха.
— Не мога да ви кажа, но е адски важно.
Генералът сведе искането до шефа на Операции в Лангли, но премълча сърдитото му ръмжене пред шефа на ЦРУ. То пък беше изритано нагоре по команден ред до генерала с четири звезди, който командваше Команда Въздушен бой и който, за щастие, се намираше в момента в кабинета си, вместо в полагащия му се Ф-16. Четирите звезди изръмжа в знак на съгласие, смятайки, че ЦРУ не биха го поискали без достатъчно основание.
— Щом ви трябва, получавате. Докъде ще ходи?
— Не знам. Докъде могат да стигнат онези?
— По дяволите, новият модел, Джи-V, може да прелети чак до Япония, ако поиска. Може би ще се наложи да осигуря танкерна поддръжка.
— Моля ви направете каквото е необходимо. На кого да се обадя да ни държи в течение за операцията?
— НОРАД. — Той продиктува на ДЦР телефонния номер.
— Благодаря ви, генерале. Управлението ви е задължено.
— Ще запомня това, директор Фоли — обеща му генералът.
— Имаме късмет — чу Кларк. — ВВС ни дават АУАКС. Можем да ги проследим нон-стоп по целия път — каза Ед Фоли, преувеличавайки малко, тъй като не беше разбрал, че ще се наложи АУАКС да презарежда по пътя.
Въпросният самолет, десетгодишен Е-ЗВ „Сентри“, получи заповедта петнадесет минути по-късно. Пилотът сведе информацията до старшия командващ офицер на борда, който на свой ред се обърна към НОРАД за допълнителна информация и я получи десет минути след като водещият Джи бе напуснал въздушното пространство на САЩ. Следването на курса от базата в планината Шайен беше почти толкова трудно, колкото да шофираш по местната магистрала 7-Единадесет. Един танкер щеше да ги срещне над Карибско море, излитайки от Панама, и така интересното доскорошно учение по противовъздушна защита прерасна в пълна скука. „Сентри“ Е-38В, базиран на достопочтения „Боинг“ 707-320В, полетя с необходимата скорост, докато бизнессамолетите достигаха сава-ната, и остана на дистанция от осемдесет километра назад. Само въздушното дозареждане щеше да усложни леко нещата, но не чак толкова. Позивната на самолета-радар беше „Орел Две-Девет“ и той притежаваше сателитни радиовъзможности да прихваща всичко, в това число картината от своя радар, и да го прехвърля до НОРАД в Колорадо. Повечето членове на екипажа на Орел Две-Девет се бяха отпуснали в удобните си кресла и мнозина дремеха, докато тримата наблюдаващи настройваха апаратурата на четирите гълфстрийма, които трябваше да следят. Скоро стана ясно, че са се насочили нанякъде съвсем праволинейно, на разстояние от пет минути или шестдесет и шест километра един от друг, без никакво отклонение, поне за да избегнат въздушните течения. Но това, знаеха те, само напрягаше въздушните корпуси и водеше до ненужен преразход на гориво. Всичко това обаче нямаше никакво значение за разузнавателния самолет, който можеше да различи торба боклук, плуваща над водата — нещо, което те редовно правеха при операциите за засичане трафик на наркотици, тъй като това беше един от начините, използвани от контрабандистите за прехвърляне на кокаин — или дори за контрол над ограниченията в скоростта по магистралите, тъй като всичко, което се движеше по-бързо от сто и тридесет километра в час, автоматически биваше засичано от радарно-компютърната система, докато операторът не кажеше на компютъра да го игнорира. Но сега единственото, което трябваше да наблюдават, бяха гражданските авиолайнери, които кацаха и излитаха по обичайния ежедневен трафик, плюс четирите гълфстрийма, които пътуваха толкова нормално и праволинейно, и тъпо, че по думите на един от наблюдаващите, дори един морски можеше да ги свали без никакво насочване.
По това време Кларк се намираше на борда на вътрешен полет до Национално летище „Рийгън“ на другия бряг на реката срещу Вашингтон. Самолетът се приземи навреме и Кларк бе посрещнат от служител на Управлението, чиято „фирмена“ кола беше паркирана навън за двадесетминутното пътуване до Лангли и после — на седмия етаж в Старата сграда на Главната квартира. Дмитрий Попов никога не беше допускал, че някой ден ще се озове точно в тази сграда, камо ли със значка на ревера, на която пише ГОСТ — НЕОБХОДИМ ПРИДРУЖИТЕЛ. Джон се зае с представянията.