— Прието, Команда. Мечо, край.
— Това трябва да е асансьор — каза Нунън и посочи на екрана. Шест мигащи точици се събраха на едно място за около половин минута, след което отново се пръснаха. Много точици се събираха на едно място, вероятно някакво фоайе. После тръгнаха в северна посока и отново започнаха да се струпват.
— Това ми харесва — заяви Дейв Доусън и вдигна пушката си Г-3. Черното германско оръжие беше много добре балансирано и с чудесен мерник. Той беше старши по охраната на обекта в Канзас и никак не му допадаше идеята да го върнат и да го вкарат в затвора до края на живота му. — Сега какво правим, Бил?
— Разделяме се по двойки. Всеки взима една от тези — Хенриксен започна да им раздава ръчните радиостанции. — Мислете. Не стреляйте, преди да ви кажем.
— Ясно, Бил. Ще им покажа на тези копелета какво може един ловец — заяви Килгор. Той беше в двойка с Кърк Маклийн.
— Това също. — Хенриксен отвори друга врата и им показа камуфлажните якета и панталони, които трябваше да облекат.
— Какво можем да направим, за да се защитим, Бил? — попита Стив Берг.
— Можем просто да ги избием тия типове! — отвърна Килгор. — Те не са ченгета и не са дошли тук, за да ни арестуват, нали, Бил?
— Не са, и при това не са се идентифицирали, така че законът е… законът в този случай е неясен, момчета.
— Ние сме в чужда страна. Така че тия типове сигурно са нарушили закона с това, че са тук, а ако някой иска да ни нападне с оръжие, имаме право да се защитим, нали така? — попита Бен Фармър.
— Ти можеш ли да се оправиш? — обърна се Берг към Фармър.
— Аз съм бивш морски, миличък. Леко въоръжение, фронтова линия… имам представа к’во ще става навън. — Фармър изглеждаше уверен и като всички останали беше бесен, че им бяха объркали плановете.
— Така, аз командвам, ясно? — каза Хенкриксен. Сега той разполагаше с тридесет въоръжени мъже. Това щеше да е напълно достатъчно. — Оставяме ги да се приближат. Ако видите някой от тях да тръгва към вас с насочено оръжие, сваляте го. Но бъдете търпеливи! Пуснете ги да дойдат наблизо. Не хабете боеприпаси. Те не могат да останат тук дълго без припаси и имат само един хеликоптер, с който да…
— Вижте! — каза Маклийн.
Черният вертолет кацна на далечния край на пистата, на около два километра от сградата, и от него скочиха трима–четирима души и се затичаха към гората.
— Окей, бъдете внимателни и мислете, преди да действате.
— Давайте да ги оправим — заяви настървено Килгор и махна на Маклийн да го последва.
— Напускат сградата — каза Нунън. — Около тридесет души са. — Той вдигна глава, за да се ориентира на терена. — Тръгват към гората. Може би… се канят да ни направят засада?
— Ще видим. Екип 2, тук Команда — каза Кларк в микрофона на радиостанцията.
— Тук Водач две, Команда — отзова се Чавес. — Виждам хора, които излизат на бегом от сградата. Въоръжени са.
— Прието, Динг. Действаме според инструкциите.
— Разбрано, Команда.
Екип 2 беше в пълен състав, с изключение на Хулио Вега, който току-що беше пристигнал с втория курс на хеликоптера. Чавес се обърна към хората си по радиото и ги раздели на обичайните двойки, след което разтегли фронта си на север към гората, като самият той остана на южния фланг. Екип 1 беше оперативният резерв на пряко разположение на Джон Кларк до командния пост.
Нунън наблюдаваше придвижването на стрелците на Екип 2. Всяка приятелска мигаща точица бе означена с буква, за да знае кой къде е по име.
— Джон — попита той, — кога разрешаваме стрелба?
— Търпение, Тим — отвърна Шестица.
Нунън беше коленичил на влажната трева, лаптопът му бе поставен върху едно паднало дърво. Батериите трябваше да стигнат за пет часа, а в сака си имаше още два резервни комплекта.
Пиърс и Лоасел водеха в челото, навлизайки на около половин километър в джунглата. И на двамата не им беше за първи път. Майк Пиърс беше работил на два пъти в Перу, а Лоасел беше изпълнявал три пъти подобни задачи в Африка. Но това, че заобикалящата ги среда им беше позната, все пак не можеше да се нарече пълен комфорт. И двамата се безпокояха от змиите, докато си пробиваха път през гъстия храсталак, сигурни, че лесът гъмжи от тях, било отровни, или готови да ги глътнат наведнъж. Температурата се повишаваше и двамата войници се потяха под маскировъчния си грим. След десетина минути си намериха удобно място за пост до едно паднало дърво, с приличен радиус за пряк прицел около тях.