Мдаа. Той беше отнел един живот, но беше спасил друг. С тази мисъл възстанови кадъра и си припомни първия изстрел, който улучи онзи задник точно пред ухото — беше вече мъртъв, още преди вторият и третият куршум да улучат в кръг с диаметър по-малко от 5 сантиметра и да пръснат мозъка му по стената на три метра зад него и тялото му да се свлече като чувал. И как автоматът му се бе ударил в пода с дулото нагоре, и слава Богу, не беше гръмнал да засегне някого, а изстрелите в главата не бяха позволили на пръстите му да се стиснат в спазъм и да дръпнат спусъка от гроба… истински хазарт: беше го научил на тренировките. Но въпреки това беше незадоволително. По-добре щеше да е да ги спипат живи и да разровят мозъците им за това, което знаят, и защо са действали по този начин. Така можеш да научиш материал, който можеш да използваш следващия път — или, само може би ~ да се добереш до някой друг, до копелето, което дава заповедите, и да му надупчиш задника с десетмилиметрови куршуми с тъп връх.
Акцията не беше съвършена, трябваше да го признае, но при заповед да се спаси живот той беше спасил живот. И засега трябваше да се задоволи с това. След миг усети, че леглото се поклаща — жена му си легна до него. Пресегна се да хване ръката й, но тя веднага я сложи върху корема си. Аха, значи малкият Чавес риташе. Това си заслужаваше една целувка и Динг се извърна към Паци.
Попов също се беше изтегнал в кревата си, след като беше ударил няколко водки, докато гледаше местните телевизионни новини, последвани от редакционен панегирик на ефективните действия на местната полиция. Сега-засега не съобщаваха самоличността на крадците — престъплението беше квалифицирано като опит за обир, което донякъде беше разочаровало Попов, макар и сам да не разбираше защо. Той беше проявил искрената си преданост към своя работодател… и междувременно беше прибрал значителна сума. Още няколко такива цирка и щеше да може да си живее като цар в Русия или като принц в много други държави. Сега вече можеше да си позволи комфорта, който толкова често беше виждал и за който толкова беше завиждал, докато действаше като разузнавач за бившето КГБ. По онова време се беше чудил как. по дяволите, неговата страна изобщо би могла да надвие държави, които изразходваха милиарди за удоволствия в добавка към още повечето милиарди за въоръжение. И всичко им беше по-добро от онова, което собственото му отечество беше в състояние да произведе — иначе защо трябваше да му възлагат да разкрива техническите им тайни? Така беше работил през последните няколко години от Студената война — и още тогава знаеше кой ще я спечели и кой ще я загуби.
Но да дезертира за него никога не беше представлявало приемлив вариант. Каква полза имаше да предаде страната си заради някаква нищожна стипендия или обикновена работа на Запад. Свободата? Това беше думичката, която Западът все още си даваше вид, че цени. И какво му е хубавото да можеш да скиташ на свобода, ако не разполагаш с подходящ автомобил, с който да го правиш? Или ако не можеш да си позволиш приличен хотел? Или нямаш парите, с които да си купиш яденето и пиенето, от които човек има нужда, за да се наслади на живота както си му е ред? Не! Неговата първа командировка на Запад без дипломатическо прикритие беше в Лондон, където беше прекарал повечето си време в броене на скъпите коли и на удобните таксита, които човек можеше да вземе, щом го домързи да върви пеш… докато той самият трябваше да се придвижва главно с метрото, което беше удобно, анонимно и евтино. „Евтиното“ обаче беше добродетел, към която той не изпитваше особено влечение. Да, капитализмът притежаваше единствената добродетел да възнаграждава хора, които са си избрали подходящи родители или им е провървяло в бизнеса. Да ги награждава с лукс, удобство и комфорт, несънувани и от царе. И тъкмо към това Попов внезапно бе изпитал жажда и още тогава се беше зачудил как би могъл да го придобие. Хубава, скъпа кола — мерцедес беше нещо, за което винаги си беше мечтал — и подходящ просторен апартамент близо до добри ресторанти, и пари за пътуване до места, където пясъкът е топъл и небето — синьо, и много жени около него, нещо, което със сигурност и Хенри Форд е правил, няма начин. Какъв е смисълът да разполагаш с толкова могъщество, ако ти липсва волята да го използва?