— Сега какво? — попита тя.
— Сега следното. Щом искате да живеете в хармония с природата, можете да го направите. Ако успеете да се справите, най-близкият град е Манауш, на сто петдесет и седем километра оттук, ето в тази посока. — Той им посочи, след което се обърна. — Пади, запали тази дупка.
Без да каже нито дума, Конъли започна да превърта лостчетата на кутията си. Първото, което изгърмя, беше резервоарът с гориво. Двата заряда пробиха дупки от едната страна на огромната цистерна. Това възпламени дизеловото гориво, което изгърмя самата цистерна като изразходвана степен на ракета и я изхвърли право в сградата с генератора на петдесет метра от нея. Там цистерната се спря и се разкъса, изхвърляйки околовръст горяща нафта.
Не можаха да видят как изгърмя фризерът в главната сграда, но там също дизеловото гориво се подпали, изхвърляйки навън стените на хладилния склад, и част от сградата се срина в горящи руини. Другите сгради също започнаха да рухват една по една, заедно със сателитните чинии. Жилищната сграда рухна последна, излетият железобетон се опита да се противопостави на трещящите взривове, но след няколко секунди колебание най-накрая скелето се разтресе в основата и се срина, и заедно с него — цялата останала част от постройката. След по-малко от минута всичко полезно за живот тук се оказа унищожено.
— Но вие ни изпращате в джунглата без дори един нож! — възрази Хенкриксен.
— Намерете си някоя кремъчна скала и си направете — посъветва ги Кларк, когато „Найт Хоук“ кацна до тях. — Ние, хората, сме се научили да го правим преди около половин милион години. Вие искате да бъдете в хармония с природата. Хайде, хармонизирайте се — приключи той, обърна се и се качи в хеликоптера. След секунди вече бе пристегнал колана си в седалката зад пилотите и полковник Малой издигна, без да прави кръг.
„Винаги можеш да ги различиш“ — помисли си Кларк и си спомни времената, изкарани в Трета група за специални операции. Имаше хора, които скачаха от вертолета и хукваха към храстите, имаше и други, които оставаха и го гледаха как се отдалечава. Той винаги беше от първите, защото знаеше, че го чака работа. А вторите се притесняваха дали ще се върнат и не искаха хеликоптерът да ги остави. Той за последен път погледна надолу и видя, че очите на всички са вперени нагоре. „Найт Хоук“ се отправи на изток.
— Може би седмица, мистър К? — попита Динг, разчитайки физиономията му.
Макар да бе завършил Рейнджърската армейска школа на САЩ, Чавес не смяташе, че дори той би могъл да оцелее много дълго на такова място.
— Ако имат късмет — отвърна ДЪГА Шест.
Епилог
Новини
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРИБЮН“ КАЦНА НА БЮРОТО НА Чавес тъкмо след като беше свършил обичайните сутрешни упражнения и той се облегна удобно, за да го изчете. Животът тук, в Херефорд, беше започнал да става скучен. Все още тренираха и правеха ученията си, но никой не бе ги повикал половин година, откакто се бяха завърнали от Южна Америка.
„Златна мина в Скалистите“, гласеше заглавието на първа страница. В някакво място в щата Монтана, притежавано от лице с руска националност, бил намерен доста сериозен залеж злато. Мястото било закупено като ранчо от Дмитрий А. Попов, руски предприемач, като инвестиция и място за отдих, но след това той направил случайно откритието, гласеше статията. Местни еколози възразили и се опитали да блокират разработването на залежа в съда, но федералният окръжен съдия отсъдил, че по отношение експлоатацията на минни залежи е в сила законът от 1800 година, и отхвърлил възраженията в съда.
— Видя ли това? — попита Динг.
— Алчно копеле — отвърна Джон, който разглеждаше последните снимки на своя внук върху бюрото на Чавес. — Да, прочетох го. Изразходвал е половин милион, за да купи имението на покойния Фостър Хъникът. Май онова копеле му е казало повече, отколкото плановете на Брайтлинг, а?
— Така изглежда.
Чавес продължи да чете. В блока за бизнес разбра, че акциите на корпорация „Хоризонт“ отново са започнали да се покачват след пускането на пазара на ново лекарство срещу сърдечни заболявания. Ще рече, корпорацията се възстановяваше след загубите, понесени от изчезването на нейния председател, доктор Джон Брайтлинг, преди няколко месеца — загадка, останала неразкрита, добавяше бизнесрепортерът. Новото лекарство „Кардиклиър“ намалявало риска от втори сърдечен инфаркт с цели петдесет и шест процента, според проучванията на Федералната лекарствена администрация. „Хоризонт“ също така работела върху човешкото дълголетие и лекуването на ракови заболявания, завършваше статията.