— Чисто! — изрева Чавес, скочи и се приближи до изображенията на лошите типове. Единият, съобщаваше компютърът, все още беше жив, макар главата му да бе цялата в кръв. Чавес изрита оръжието от ръцете му.
— Чисто! Чисто! — изреваха членовете на екипа му.
— Край на упражнението — съобщи им гласът на Кларк.
Динг и хората му свалиха очилата си за виртуална реалност и се озоваха в зала, голяма колкото две баскетболни игрища — нещо като гимнастически салон в средно училище. Трябваше да мине известно време, докато се приспособят. Симулацията беше за терористи, завзели училище — очевидно девическо училище, за по-голям психологически ефект.
— Колко загубихме? — попита Чавес към тавана.
— Шестима убити и трима ранени според компютъра. — Кларк влезе в помещението.
— В какво сбъркахме? — попита Чавес. Подозираше, че отговорът му е известен.
— Надничаше иззад ъгъла, момче — отговори ДЪГА Шест. — Това предупреди лошите.
— Глупости! — възрази Чавес. — Това е дефект в програмата. В реални условия щях да използвам огледалце или поне да сваля тази кевларена шапка, но програмата не го позволява. Флеш-бенгът трябва да е минал чисто.
— Може би — отстъпи Джон Кларк. — Но оценката ви е Б-минус19.
— Остава да ни кажеш, че и стрелбата ни е била лоша!
— Твоята поне беше, според машината.
— По дяволите, Джон! Тази скапана програма изобщо не симулира точната стрелба, а аз няма да уча хората си да стрелят така, както на машината й харесва, вместо да го правят така, че да улучват целта!
— Успокой се, Доминго. Знам, че момчетата ти могат да стрелят. Хайде, елате да прегледаме записа.
— Чавес, защо избра този вход? — попита Стенли, след като всички насядаха.
— Тази врата е по-широка и осигурява по-добър огневи обхват…
— За двете страни — отбеляза Стенли.
— На бойното поле е така — контрира Динг. — Но когато изненадата и скоростта са на твоя страна, това също е предимство. Поставих прикриващия си екип при задната врата, но разположението на сградата не позволи тяхното участие в обезвреждането. Нунън беше заклинил сградата. Имахме добро покритие. Разчетох атаката така, че да ги спипаме всички в салона…
— С всичките шест пушкала, насочени към заложниците.
— По-добре, отколкото да се наложи да ги търсим. Един от тях можеше да метне граната иззад някой ъгъл и да избие куп от кукличките. Не, сър, премислих за възможността да нахлуем през задния или да извършим двуосов щурм, но разстоянията и времевият фактор не ми харесаха. Да не искате да кажете, че съм сгрешил?
— В този случай, да.
— Добре, покажете ми какво мислите вие.
Ставаше дума не толкова за личен стил, колкото за „правилно-неправилно“, а Алистър Стенли нямаше равен по участие в подобни операции. Динг знаеше това много добре. Затова гледаше и слушаше. Кларк, както забеляза, правеше същото.
— Не съм съгласен — заяви Нунън, след като Стенли завърши разбора си. — Твърде лесно е да се постави пукало на бравата. Тези скапани джаджи струват някакви си стотинки. Можеш да си ги купиш от всеки магазин за подаръци на летището. Хората ги използват на вратите си в хотелите, в случай че някой се опита да влезе неканен. Имахме такъв случай в Бюрото: един тип използва едно такова и акцията ни за малко щеше да се издъни. Добре че флеш-бенгът на външния прозорец покри шума.
— А какво щеше да стане, ако твоите клинове не ни бяха показали местоположението на всички обекти?
— Но го показаха — контрира Нунън. — Имахме време да ги проследим. — Всъщност тренировъчното упражнение беше стегнало времето с коефициент десет, но това беше нормално при компютърните симулации. — Този компютърен материал е страхотен за планиране на акциите, но за останалото е малко плосък. Аз смятам, че се справихме доста добре. — Заключителното му изречение също така заявяваше факта, че Нунън държи да стане пълноправен член на Екип 2, а не да е просто техническият им помощник. Тим беше прекарал доста време на стрелбището и вече стреляше не по-зле от всеки друг член на екипа. Е, той беше работил в Екипа за спасяване на заложници, ЕСЗ на ФБР, под ръководството на Гъс Вернер. Динг пък имаше пълномощията да попълни отбора. Самият Вернер беше обсъждан като евентуална Шестица на ДЪГА. Но от друга страна, Стенли също.
— Добре — намеси се Кларк. — Да видим записа.
И дойде най-гадната изненада! Терорист № 2, съобщаваше компютърът, беше улучен в главата, но бе успял да натисне спусъка на своя АК-74 и един от куршумите беше пронизал главата на Чавес. Според компютъра Динг беше мъртъв, защото теоретичният куршум беше преминал под ръба на шлема и се беше забил право в мозъка му. За Чавес шокът беше невероятен. Случайно събитие, генерирано от компютърната програма, но също така изглеждаше и твърде реално, защото реалният живот наистина включваше подобни „случайни“ събития. Бяха обсъждали варианта да сложат на шлемовете си визьори Лексан20, които евентуално биха могли да спрат куршум, но се бяха отказали заради изкривяването на обзора, което щеше да се отрази съответно на стрелбата им… но може би трябваше да го премислят, каза си Чавес. Резолюцията на компютъра беше проста: щом е възможно, значи би могло да се случи, а щом би могло, значи ще се случи и някой от екипа ще трябва да отиде до нечия къща и да съобщи на нечия жена, че току-що е станала вдовица. Заради едно случайно събитие… лош късмет. Отвратително е да го кажеш на някой, който току-що е загубил съпруг. Причина за смъртта — лош късмет. Чавес потръпна. Как ли би го приела Паци? След това отърси тази мисъл от главата си. Беше с много ниска степен на вероятност, математически точно толкова вероятно, колкото да те удари гръм на игрището за голф или да загинеш при самолетна катастрофа, а животът си беше риск и нали само мъртвият може да избегне рисковете. Или нещо такова. Той извърна глава и погледна Еди Прайс.
19
Оценките в американските училища се бележат с буквите от A до F, като А е най-високата. Б.е.р.