Фостър беше срещал типове като този, докато работеше за „Екскон“. Костюмар, но умен, от тия, които нямат нищо против да си поизцапат ръцете. Молекулярна биохимия. Това чудо го нямаше в Минното училище в Колорадо, но Фостър се беше абонирал за „Сайънс Нюз“ и знаеше за какво става дума. Бърка се в живота… Но странно, разбираше от сърни и лосове. Какво пък, светът е сложно място. В този момент гостът му забеляза прозрачното пластмасово пакетче върху тоалетната масичка и го вдигна.
— Какво е това?
Фостър се ухили над питието си.
— На какво ти прилича?
— Ами или е железен пирит, или…
— Не е желязо. Познавам си аз камънаците.
— Злато? Откъде?
— Намерих го в моя поток, ей там, на триста метра оттук.
— Тази бучка е с доста прилични размери.
— Пет и половина унции. Около две хиляди долара. Знаеш ли, хората — белите хора — са живели в това ранчо над сто години, но никой не го е забелязал в бързея. Някой ден трябва да взема да попретърся нагоре, да видя дали жилата е добра. Би трябвало. Жилите с кварц и злато обикновено са доста богати заради начина, по който материалът избълбуква от земната кора. Този район е доста вулканичен, пълно е с топли извори. От време на време даже и земята потреперва.
— Значи може да си имаш собствена златна мина?
Здрав смях.
— Аха. Каква ирония, нали? Платих за пасище — при това не толкоз много, заради хълмовете. Последният, който Държеше ранчото, се тюхкаше, че добитъкът му чак си губел теглото, докато се изкатери до тревата.
— Колко е богато?
Фостър сви раменете.
— Не може да се каже. Но ако го покажа на някой от моите съученици… а бе, има хора, които биха вложили десет, че и двайсет милиона само за да разберат. Както ти казах, това е кварцова жила. В такова нещо хората влагат големи пари. Вярно, че цената на златото падна, но ако излиза от земята много чисто… много е по-скъпо от въглищата, нали ме разбираш?
— Ами тогава защо не…
— Щото нямам нужда от него, а и процесът е много гадна гледка. По-лошо е даже от вадене на петрол. Онова можеш до голяма степен да го очистиш. Но една мина — няма начин. Не се маха. Арсеникът се просмуква в подземните води и докато се филтрира, минава цяла вечност. Все едно, имам доста камъчета в торбата, и ако много я закъсам с парите, знам какво да направя.
— Често ли го преглеждаш тоя поток?
— Когато ловя риба… ей такива пъстърви, виж! — Той посочи едно голямо парче, окачено на дървената стена. — Веднъж на три–четири пъти намирам по някое. Според мен жилата се е оголила съвсем наскоро, иначе са щели да я забележат отдавна. По дяволите, може би наистина трябва да а проследя, да видя откъде започва, но само ще ме изкушава. Защо да си създавам проблеми? — заключи Фостър. — Може да се разколебая и да тръгна срещу принципите си. И освен това тя си е тук, нали?
— Да де — изсумтя Марк. — Имаш ли други такива?
— Че как не.
Фостър стана, отвори едно от чекмеджетата на бюрото, извади една кожена кесия и му я подхвърли. Марк я улови, изненадан от тежината й — поне четири килограма. Развърза я и извади една бучка. Беше колкото монета от половин долар, наполовина злато, наполовина кварц, невероятно красива.
— Женен ли си? — попита Фостър.
— Да. Жена, две деца.
— Задръж я тогава. Направи й медальонче за рождения ден.
— Ама как така! Та това струва поне две хиляди долара.
Фостър махна с ръка.
— По дяволите, само ми пълни бюрото. Защо да не зарадвам някого с него? Освен това ти разбираш нещата, Марк. Мисля, че наистина разбираш.
„Да — помисли си Марк. — Този наистина е добър кандидат.“
— А ако ти кажа, че има начин да се премахне онази кафява пушилка?
Озадачен поглед.
— Имаш предвид някой организъм, който ще я изяде, или нещо такова?
— Не, не точно…
Колко можеше да му каже засега? Трябваше да е изключително предпазлив. Все пак това им беше едва първата среща.
— Намирането на превоза е ваша работа. А виж, накъде да полети, тук можем да помогнем — увери Попов домакина си.
— И накъде? — попита домакинът.
— Номерът е радарът за въздушен контрол да ви изгуби, а също така да отлетите достатъчно далече, за да не може да ви проследи боен самолет. После можеш да кацнеш на някое приятелско място и да се отървеш от екипажа, а пребоядисването на самолета не е трудна работа. По-късно може да се унищожи, дори да се разглоби и да се разпродадат по-важните му части — двигател и така нататък. Те могат лесно да потънат на черния пазар с малка промяна на идентификационните номера — обясни Попов. — Така се прави, както знаеш. Разбира се, западното разузнаване и полицейските агенции не споменават за тези неща.